За видния ни математик - професор Брадистилов си спомнят с благовение студенти и професори. Ето един случай:

Претъпкана аула на лекция на професора. Внезапно токът угасва и нечий студентски глас обявява:
- Тъмно като в негърски гъз!
Професорът спонтанно отговаря:
- С хора, които са ходили навсякъдеq не споря.

Преразказал: Велимир Петров - художника

Изтупан мъж влиза в елитен бар, настаняват го; пита за уиски - няма; пита за джин - пак няма; пита за друго - също...
- Е, какво имате тогава?
- Имаме специалитета на заведението - Чъри-мъри.
- Дайте едно чъри-мъри...
- Как го искате? С четка или без четка?
- Каква е разликата?
- В класата и цената.
- Нека да е с четка!
Поднесли му на инкрустирана със сребърни
филиграни табличка, чаша с непознато питие.
Отпил мъжът голяма глътка, завило му се свят и паднал като подкосен под масата.
Като дошъл на себе си и се изправил, му поднесли на инкрустирана със златни филиграни табличка с четка да се изчетка
от полепналите боклучета при падането.

Преразказал: Велимир Петров - худоника.

Двама препикават храстите.
- Гуньо, га фанах, че се сетих - какво прави кака ти, бе?

Преразказал: Велимир Петров - художника

Капитан на търговски кораб имал язва и му препоръчали да пие прясно сурово козе мляко. Купил си козичка, качил я на кораба и имал редовно млекце. Обаче надушил - казали му, че когато е на вахта, екипажът му оножда козичката. Заплашвал, карал се - не може да излезе на глава. Дошла му хитра идея - вързал на врата на козичката касичка и обявил при ползване, да пускат по един долар. Екипажът бил от 20 души и всяка сутрин в касичката имало по 20 долара. Редовна работа. Една сутрин, обаче, гледа - 19 долара. Е, може някой да е неразположен. Обаче - и другите дни също. Строил екипажа и рекъл: Който оножда козичката - една крачка напред! Трак-трак - целият екипаж излязъл крачка напред. Втора команда - който не плаща един долар, крачка напред! Трак - само боцманът излязъл напред. Защо, бе боцмане не плащаш? Ами, защото, ние имаме чувства... обичаме се... не мога да я третирам като проститутка!

Преразказал: Велимир Петров - художника

По време на соца, на годишното отчетно събрание на текезето у Наше село, докладчикът стигнал до наградите:
- Пеню Ганин, овчар - 60 лв. и кат цървуле! (За сравнение - кило кремвирши беше 20 лв).
- Бравооо! Да ги носи със здраве!
- Стани Минкин, лозар - 80 лв. и кат цървуле!
- Бравоо! Да ги носи със здраве!
- Минка Пенюва, звеновод - 250 лв. и кат цървуле
- Бравооо! Да ги арчи със здраве!
........... и т.н........
- Другаръ Стою Манев, председател на текезето - 5000 лв. без цървуле.
- Няка оди бос, сеги!

Преразказал: Велимир Петров - художника.

На Султана му починал Главния везир. Трябвало спешно да избере измежду везирите, този, който би бил най-достоен. Знаел на всичките достойнствата и кусурите им, дето се вика - и зъбките им знаел. Трудна задача.
На конгреса на старейшините-мъдреци, където Султанът бил почетен гост, се заприказвал с най-стария от тях, толкова стар, че чак брадата и веждите му били окапали. Споделил проблема си и получил мъдър съвет. Послушал го. Поканил везирите си на угощение. Курдисали на килима два метра в диаметър калайдисана тава с ароматен пилаф, лигите да ти потекат.
С агнешки и овчи късенца, източни подправки като канела, пет чешита пипери от Индия, шам фастък и хел - дето помага за оная работа, босилек, гьозум и копър, и разни незнайни ароматища и чудо, всичко полято с шафран, зехтин и топено краве масло... НО! За прибори имало само едни огромни двуметрови черпаци...
Ами сега! Загребват, като понечат да си намерят устата, а го изсипват зад гърба си... Лоша работа.
НО! Невзрачен и гърбав везир загребал пълен черпак благини и ги поднесъл на срещу него седналия по турски везир:
- Буюр, Ага! (Нещо като - заповядай, господине!) - и му намигнал.
Оня загрял веднага и той загребал...
- Буюр, Ага!...
Като видели решението и другите започнали и скоро дъното на калайдисаната тава лъснало.
Султанът се обзавел с Главен везир, макар и невзрачен и гърбав, но с ум като бръснач.
Оттогава датира и този главен принцип в дипломацията и ежедневните отношения:
- ТИ НА МЕНЕ - АЗ НА ТЕБЕ!

От небостъргач в центъра на Ню Йорк излиза мъж с пура в ръка. Заядливо старче се спира и кресливо пита:
- Сър, защо пушите? И то пури, вредни са!
- На мене не вредят, свикнал съм; пуша ги от 20 години!
- И са скъпи! Ако не пушехте, сега този небостъргач можеше да е ваш, а вие сте го изпушили!
- Не съм! Небостъргачът и така си е мой!

Преразказал: Велимир Петров - художникът

Студент, вече четвърта година, както винаги го гони безпаричието и отива при Чичо Муцю, да му намери каква да е работа в зоопарка, да изкара някой лев.
- Разгеле, тъкмо горилата я взеха на лечение в лазарета, ще я заместваш. Нищо няма да правиш, ще се показваш отдалече, да не те познаят, по 4 часа на ден в маймунска кожа и ще ядеш банани на корем!
Може и да си учиш по записките. Чудесно!
Работата потръгнала добре, но веднъж се случил инцидент. Както си четял, забелязал с периферното си зрение, че пантерата от през две клетки, сръчно отметнала резето на клетката, влязла в съседната и там също отметнала резето. Проникнала при него. Започнала гонитба - той насам, пантерата - натам и така докато силиците му се привършили и се примирил със съдбата си. Затворил очи, зачакал да го изядат. Пантерата дошла до него и нежно прошепнала:
- Абе, колега, сили не ми останаха да те гоня - и аз замествам болно животно. Дай ми, моля те, записките от професор Пеев, че утре съм на изпит...

Следващият виц е с неприлично съдържание.
Съветваме ви да не го отваряте, особено ако нямате още 16 години!

Посетители при Главния лекар на лудницата гледат през прозореца пациентите на двора като спортуват. Особено много чакат ред да скачат от десетте метра в басейна. Изразяват учудване от смелостта им.
- Това нищо не е! - казва Главният - Да видите колко повече са, като напълнят басейна с вода.

Директорът на лудницата развежда знатна особа с антуража и - да се запознаят с условията на живот в заведението:
- Това е стаята на Величията... този по наполеонките е Наполеон... а този - с мустаките и брадата е Жозефина...
- Това е стаята на Шампионите... този зад огледалото е Шумахер... чака в бокса да му сменят гумите...
- Това е стаята на...
- Ами... няма никой...
- Тука са, под леглата - шофьорите на руски автомобили, непрекъснато ги поправят...
- А това е стаята на Директорите-Ментета. моето легло е третото до прозореца...

Киркор си купил нова спортна кола и вози Гарабед, да се похвали. Минали оттук, минали оттам, чудесна кола, чудесна возия! Киркор посочил далеко напред - на шосето вестник, бил го видял на идване.
- Гледай сега, какви спирачки!
Надул газта, педалът опрял до пода - 120 - 130 - 150 км! Скръц, спирачките - на педя от вестника!
- Страхотно!
В това време дълга влакова композиция се проточила през прелеза, Киркор казва:
- Гледай сега, пак!
Надул газта, педалът опрял до пода - 120 - 130 - 150 км! Скръц, спирачките - на педя от прелеза!
- Какво ще кажеш?
- Страхотно, айде сега да ме върнеш пак при вестника...

Един паша имал няколко жени, но съдбата така го подредила, че имал само една дъщеря и не давал прашинка да падне върху нея. Но - дошло и време за женене и пашата дълго умувал кой ще е женихът. Избирал от тук, избирал оттам и накрая се спрял на един принц през две царства, в третото, от знатен род, идеална партия. Всичко вървяло според плановете, оженили ги - три дни яли, пили и се веселили. Натоварили керван от камили с чеиза на булката и ги изпратили със зурни, кларинети и тъпани. Не щеш ли, голям резил - след седмица, тихомълком, по нощите, върнали булката и кервана с чеиза.
Пашата много тежко го преживял и чак след година пак започнал да търси подходящ жених. Намерили един, през шест царства в седмото, свястно момче, е - не било толкова богато, но... станала сватбата и изпратили наново кервана с чеиза и младите, а и неговата рода по живо по здраво. Не щеш ли - същата работа; на седмицата - върнали булката и кервана! Кошмар!
Пашата се поболял от мъка, но веднага се заел и довели едно момче, нищо особено, от през девет царства в десетото, до където още резилът не бил стигнал. Оженили ги набързо, без много дандании и ги отпратили с керван от мулета. Пашата с тревога зачакал лоши вести, но нямало такива. Минала година и се задала процесия. От десет царства пристигала щерката, с цялата рода на младежа, с керван дарове за пашата, музики и прочие благодарности. Три дни яли и пили и се веселили, сватовете си допаднали, младите били хубави, хубави, да не им се ненагледаш. Хеле, отворила се пролука пашата да си поприказва с щерката и от дума на дума я попитал - защо така, любимо дете, първия път, че втория и чак на третия... и прочие. Щерката рекла:
- Любими татко, ти си гледаш твоите пашови дела и не знаеш какво става в харема. А аз от малка още, се напикавам. Викахме хекими, билкари, не и не... Затова и първия и втория, като научеха, ме връщаха...
- А третия дъще, той... какво... как понесе това...
- Той, татко любими, пък от малък се посира и сме си лика-прилика!

Както се разхождах по брега на Дунава, изведнъж от водата се показа човешка глава, изтръска се и пита:
- Извинявайте, накъде е митницата?
- Нататък! -показвам - но трябва да хванете такси, че е надалеко...
- Аз съм с велосипед! - и се гмурна.

Рано сутринта, в сладкарницата влиза милиционер:
- Дайте ми една баничка и една боза, моля...
- Баничките свършиха, боза ще ви дам, има и милинки...
- А, добре! Дайте ми една боза, една милинка и една баничка!
- Боза, Ви казах, че ще Ви дам, милинка също ще Ви дам, но баничките свършиха, Ви казах...
- Добре, де, разбрах! Тогава само една баничка ми дайте...
Влязъл един офицер милиционер:
- Какво се разправяте тука?
- Ами вашият човек не ще да разбере, че баничките свършиха, боза има и току все повтаря - дайте ми баничка, дайте ми баничка, а те свършиха...
- Че като не се сещате да го хлопнете по главата с тавата банички, да му дойде акъла!

Инспектори в казармата. Ротата строена, слуша изводите. Главният инспектор:
- Затова, че сте откраднали инициативата на Щаба...
Ротният вбесен:
- До пет минути да се върне откраднатата инициатива! Позор за армията!

Какво му стана на Пешо, нещо стомаха или червата - сдоби се със симптом, не, ами с голям проблем. Започна да произвежда неимоверни количества газове и колкото и да се стискаше - най-много до час, пред угрозата да се пръсне, ги изпускаше толкова гръмогласно, че природата стресната замлъкваше в очакване на жестоки катаклизми, размествания на земни плочи и пластове, цунамита и прочие засилена вулканична дейност. Пешо се отдръпна от обществото или по-точно обратното, скри се в гори тилилейски и съвсем подивя. А е добър човек. Приятелите взеха да търсят изход от положението. На първо време - да се приобщи отново към колектива.
- Пешо, нали можеш да траеш до един час? Дават един филм, на който по средата минава дълга влакова композиция по железен мост и от тракането на ламарини и железа, се вдига страхотен шум, таман за тебе работа - да удариш няколко залпа,
няма да се разбере.
Речено сторено! Към средата на филма, таман на Пешо му се беше привършило търпилото, лимита, де... и ето го влака. То не беше гръмотевично тракане, не беше чудо. Пешовите изпълнения, сравнени с моста и вагоните беше бледа, незабележима сеизмична дейност. В киносалона настана тишина и ясно се чу реплика от задните редове:
- Ловя бас, че последните вагони пренасяха нанякъде тоалетните на Пети Дунавски пехотен полк!

По време на Македонските борби, четничество и прочие героизми, Митре в механата държал патриотични речи. Дошло време да се сформира чета:
- Айде, Митре, да ставаш комита!
- Сеги не моем: кихам, кашлам, пърдам - ке издаем четата!

Румяна Войвода строила четниците в две редици, оглежда ги и преценява кой става, кой не. Държала едно ножле - три педи дълго
и с него дялвала по нещо.
- Те б`оли, юнак? - и дялнала от ухото.
- Не ме б`оли!
- Ке те бива за юнак!
- Те б`оли, юнак? - дялнала друг по носа.
- Не ме б,оли!
- Ке те бива за юнак! - и т. н....
Гледа Румяна Войвода - на един юнак между краката се подава щръкнало мъжкото му достойнство. Пернала го по върха:
- Те б,оли, юнак?
- Не ме б`оли!
- Ке те бива за юнак!
- Ова щръкало е на Унче от вторио ред...

Полудив овчар, живял цял живот по балканските кошари, най-после слязъл всред цивилизацията - представяте си какъв стрес и чудо. Попаднал и на едно състезание - бягане на 1000 метра.
- Тия голишари що чинат? - попитал овчарят.
- Бягат!
- От къй зор бягат?
- Ами който излезе пръв, му дават награда.
- Ясно - за който излезе пръв, ама другите за къй зор бягат?