Възрастна еврейка е с внучето си на море. Внучето си играело на брега и нещеш ли една вълна го грабнала и го отнесла навътре в морето. Бабата сплела двете си ръце в молитва, погледнала към небето и почнала да се моли:
- "Господи моля те върни ми единственото ми внуче, не бих могла да живея без него".
В този момент друга една вълна върнала внучето и обратно на брега, напълно непокътнато.
Бабата погледнала към внучето си и след това отново погледнала към небето:
- "Ама той имаше и нова шапчица"

- Петре, колко мусака да ти сложа?
- Колкото сложиш на себе си, скъпа!
- Петре, в последно време много ядеш...

Ранно утро. Будилникът звъни, съпругът сбутва леко жена си с лакът:
- Миличкоооо.., ще вземеш ли да ми направиш... уф, онова, как му се викаше...
Пет минути по-късно:
-Ооооо, мила, златна си ми ти! Майната му на капучиното.

Мъж и жена на касата в МОЛ-а. Жената напазарувала яко. Касиерката се обръща към мъжа:
– Как ще платите, в брой или с карта?
А ония вика:
– Ми... със свито сърце...

- Заведенията за бързо хранене са много вредни.
- А на мен докторът ми ги препоръча.
- Не може да бъде.
- Да, опита, как жена ми готви и ми ги препоръча.

Следващият виц е с неприлично съдържание.
Съветваме ви да не го отваряте, особено ако нямате още 16 години!

Бракоразводно дело. След шести пореден развод съдията пита:
- Защо толкова пъти се развеждате?
- Ами първата ми жена беше спортистка, постоянно викаше "Темпо темпо, по бързо," за това се разведохме. Втората беше лекарка, постоянно викаше на 6 часа по два пъти. Третата беше зъболекарка, все казваше "Няма да го вадим, има още време." Четвъртата беше кондукторка, все викаше "Влизай навътре има още място." Петата беше учителка, все казваше "Не съм доволна, можеш още." Шестата беше бензинджийка, все казваше "Вади маркуча и да си оправяме сметките." Със седмата ми е най-добре, строителен инженер, тя казва "Няма страшно ако днес не стане, утре ще стане. Ако ти не го свършиш, има кой да го свърши."

Живели в едно село, на брега на реката, двама братя близнаци. Единият имал лодка, а другият жена. Случило се така, че в един и същи ден жената на единия умряла, и лодката на другия потънала. Жената на местния свещеник решила да навести вдовеца и да го утеши. Пристигнала тя в дома на двамата братя, но попаднала на този с лодката.
- Здравейте, аз идвам да ви поднеса съболезнованията си, такава загуба...
- А, нищо особено, много ви благодаря, но не беше кой знае каква загуба.
- ?
- Ами тя беше много стара и изгнила. Да не говорим, че вонеше непрекъснато на риба.
- ?
- Да бе. Нямаше и никаква устойчивост. Качиш и се отпред – задницата и щръкне, качиш се отзад – предницата щръкне нагоре.
- Но как стана всичко?
- Ами как. Дадох я на трима приятели, но ги предупредих да я използват един след друг и не много често. Тия тримата да вземат да влязат в нея едновременно... И както може да се предположи тя се сцепила от единия край до другия...

Жена въздишала над гроба на съпруга си:
- Бедният ми! Така те обичах, че и сега съм готова да те последвам!
Един от приятелите на семейството я възпрял:
- Миме, бъди милостива! Поне в гроба го остави да си отдъхне...

- Скъпи, къде е кантара, искам да се претегля?
- На изхода на селото, вляво, точно до краварника...