Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
- Естествено - казал управителят. - Колко искате да вложите?
- Три милиона долара - отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
- Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметка та си?
- В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
- Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
- От хазарт - отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
- От какъв хазарт?
- А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд ташаците ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
- Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
- Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
- Да не бързаме - казал той. - Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
- Абсолютно - заявила дребничката възрастна госпожа. - И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали ташаците му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
- Адвокатът ми е тук като свидетел - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че ташаците му не са квадратни.
- Предполагам, че печелите облога - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
- Какво му става? - попитал президентът на банката.
- Оставете го този нещастник - отвърнала дребничката възрастна госпожа. - Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за ташаците!
Няма коментари
Коментирай
Още вицове за Началници
Подчинен към шефа си:
- Иска ми се да получавам толкова колкото са Ви данъците!
Шефа:
- И аз искам да плащам, толкова данъци, колкото Вие получавате!
Секретарка иска назаем пари от шефа си:
– Е, ще ти ги върна, когато можеш…
Вчера на оперативката шефа вика:
- Струва ми се, че чувам някакви гласове отзад....
Аз му отвърнах:
- Споко шефе, и аз понякога съм така, ама се лекувам!
- Господин началник, може ли да си взема отпуск?
- За какво ти е бе, Петров? И без това бюрото ти е точно до прозореца?
Имал фирма с 5 000 работници... мисля си, корав шеф ще да е... кога гледам, той пчели имал, бе!
- Петров, много добре се справяш с работата, и за това трябва да ти увеличим...
- Заплатата ли шефе?
- Не! Обема на работа.
- Ама шефе, с увеличаването на работата качеството ще падне!
- Ми, тогава ще те лишим от премия!
Шефът на голяма фирма вика при себе си фирмения психолог:
– Виж сега, оценявам това, което правиш, но остави работохолиците на мира!
Идва началникът да види как работникът коси трева. Отива при него и му казва:
- Не работиш рационално, вземи две коси и ще косиш едновременно от двете страни!
Идва началникът на следващата година, работникът коси с двете коси от двете страни.
Приближава се началникът към работника и казва:
- Не работиш рационално, закачи на задника си гребло и така ще обираш след себе си сеното!
На следващата година идва комисия. Работникът коси. Греблото на задника му, събира сеното. Началникът отива при него, а този хуква да бяга... Охраната го връща при началника. Той го пита:
- Ти защо бягаш, аз исках орден да ти връча, премия да ти дам!
Работникът отговаря:
- А аз си помислих, че ще ме накарате да си закача на х*я фенер и да работя и нощна смяна!
Охраната звъни в кабинета на финансовият директор:
- Какво правите в момента?
- Как какво? Сверка, сводка.
- Значи, веднага изливайте водката а Верка я гонете от кабинета. Дойде ревизия!
- Нашият шеф ще напуска!
- Откъде знаеш?
- Извика ме вчера и каза "Ние с Вас не се сработихме!"
Шефът към работник, който го напуска:
– Вие ми бяхте като роден син... Така безотговорен, така неорганизиран, така калпав...
- Господин началник, може ли да си взема отпуска?
- За какво ти е бе, Петров? И без това бюрото ти е точно до прозореца?
Шефът, към секретарката:
- Съберете всички началници на отдели, на съвещание!
- По интеркома ли?
- Не, през фейсбук. По бързо ще стане!
Шеф към подчинения си:
- Вземи метлата и измети тук!
- Извинете, но аз съм завършил все пак УНСС!
- Дай да ти покажа тогава как се прави...