Вицове.dir.bg

Служител в голяма софтуерна компания, на име Грег, най-накрая решил да си даде малко почивка, резервирал си яхта до Карибите и се приготвил да се радва на живота, докато... яхтата потънала, а той се озовал изхвърлен на брега на остров без хора, без доставки... нищо... нищо освен банани и кокосови орехи. След около 4 месеца, както си лежал на брега пред него изникнала най-невероятната жена, която бил виждал. Невярвайки на очите си, той попитал: - От къде идваш? Как се озова тук? - Идвам от другата част на острова- отвърнала тя. - Яхтата ми потъна и аз се озовах на тази земя. - Удивително! Но до там е непроходимо. Само да имахме една лодка с гребла... - О, това ли? - казала жената. - Аз направих лодка от материали, които намерих на острова. Греблата са от евкалиптови клони, изплетох дъното от палмови клони, а кърмата и бордовете също са от евкалипт. - O, нe... това е невъзможно - заекнал Грег. - Ти нямаш инструменти. Как го направи? - О, това не беше проблем. На Южната част на острова има един пласт алувиална скала. Открих, че като я нагрея до определена температура в моята пещ тя се топи до ковко и пластично желязо. Използвах го за да си направя необходимите инструменти. Грег я гледал смразен. - Хайде да идем у нас. Грег я последвал изумен, и за малко не паднал, когато видял кей, с каменна пътечка, която водела към едно красиво бунгало, боядисано в синьо и бяло. Когато влезли вътре тя небрежно казала: - Не е нещо особено, но аз го наричам дом. Заповядай седни, искаш ли нещо за пиене? - Не, не, благодаря, вече не мога да понасям кокосовото мляко... - Става въпрос не за кокосово мляко, а за Пина Колада? Опитвайки се да прикрие нарастващото си учудване, Грег приел и те седнали на канапето да поговорят. След като споделили своите истории, жената казала: - Мисля да си облека нещо по-удобно. Ако искаш иди да вземеш душ и да се обръснеш, нагоре по стълбите има самобръсначка. Без да попита каквото и да било, Грег влязъл в банята. Там в кабината намерил самобръсначка с дръжка от кост. Две наточени миди били хванати за въртящ механизъм. - Майчице, тази жена е възхитителна - унесъл се в мисли той. - Какво ли следва? Когато слязъл при нея, тя седяла облечена само с лозови листа, разположени стратегически и ухаещи на гардении. Поканила го да седне при нея на канапето. - Кажи ми - казала тя и се приплъзнала към него - бяхме тук за доста дълго време. Ти си бил самотен. Мисля си, че сега има нещо, което много би искал да направиш... нали се сещаш... - тя го погледнала право в очите. Грег не могъл да повярва на ушите си: - Искаш да кажеш... - преглътнал въодушевено... искаш да кажеш, че мога да си проверя mail-a!?!