
Пристига кораб след дълго пътуване. На палубата стоят лейтенанта, мичмана и боцмана.
- Моята сега цялата е в слух - сладко се усмихва лейтенанта. - Облякла си е най-хубавата рокля, в хладилника е сложила шампанското, в касетофона любимата касета...
- При мен е по-просто - протяга се мичмана. - Сега като звънна, вратата се отваря широко! Моята на прага ме чака - в едната ръка държи чаша с водка, в другата - кисела краставичка и полата си е захапала със зъбите...
- Ех момчета, скучно живеете вие - въздъхва боцмана. - Ето какво ме чака мен! - Ще звънна на вратата един път, малко ще изчакам още веднъж ще звънна и веднага се стрелвам през глава към черния вход: още не ми се е случвало да няма на кого да строша ребрата!
Коментари
Коментирай