Каубои назад
-
Язди каубой през прерията. По някое време стига до дълбока пропаст и вижда човек, който седи на ръба на пропаста и гледа отсрещния край. - Кой си ти? - пита каубоят. - Аз съм местният пророк. - И какво, сбъдват ли ти се пророчествата? - Кога, как дойде. - Ами, кажи нещо за мен тогава. - Ами, значи, ти сега ще се засилиш с коня и ще прескочиш тази пропаст, след това ще продължиш нататък, където ще намериш много щастие... Отдалечил се каубоят, засилил се с коня, скочил, но не успял да достигне другия край и паднал в пропастта. Пророкът гледа след отдалечаващия се надолу каубой, чеше се по главата и мърмори: - Ама и аз се извъдих един пророк. -
Двама каубои се спасяват на галоп от тълпа диви индианци. Галопирайки те влизат в една гора. Първият се хваща за един клон и увисва на него. Вторият вижда това и също увисва на един клон. Минава известно време и индианците с викове и пушилка минават под тях и изчезват в гората. Вторият каубой се провиква: - Джон, абе на теб трудно ли ти е като висиш така? - Ами, нищо особено, дори ми е приятно. - Щото на мене ми е много тежко, бе. Вторият каубой поглежда надолу и казва: - Ми как няма да ти е тежко, като си забравил да си извадиш краката от стремената, бе...
-
Влиза един каубой в бара и забелязва симпатична девойка седяща на една маса в ъгъла. Каубоят без да се замисля сяда до нея, запознава се, поръчва пиене и започва да си пие. След известно време започват танци и каубоят, като галантен мъж, кани девойката на танц. - Знаете ли..- казва девойката. – Аз бих танцувала с удоволствие с вас, но има един проблем – работата е там, че са ми отрязани краката. - Няма проблем...- казва каубоят, хваща я през кръста и започва да танцува с нея. След танца, отново сядат зад масата, каубоят поръчва ново пиене и така, докато дошло време да си вървят. - Дали бихте могли да ме отнесете до дома ми? – пита девойката. - Няма проблем! – отговаря каубоят и я отнася у тях. Стигат до вратата и девойката пита: - А, дали бихте останали да спите при мен? Каубоят я слага в леглото, опитва отсам, опитва оттам, неудобно нещо. - Знаете ли, аз имам един гвоздей – ей там на стената, специално за тази работа. Закачи ме на него и ще ти бъде по-удобно. Закачил я каубоят и наистина всичко било както трябва. Свършили си работата, каубоят я сваля от пирона, отнася я в леглото, присяда до нея и доволно си пали цигара. Девойката ненадейно започва да плаче. - Какво става? Да не те обидих нещо? – пита каубоят. - Не, няма такова нещо. – хлипа девойката. - Да не ти причиних болка? - Не. - Тогава какво има? Защо плачеш? - Работата е там, че ти си първият, който след това ме сваля от пирона....
-
Хилав каубой пристига в едно градче, връзва коня пред бара и влиза вътре за едно питие. Пийнал няколко и си тръгва. След няколко секунди се връща ядосан и крещи: - Коя гадина е боядисала муцуната на коня ми с жълта боя? От една маса се надига як мъжага, удря юмрук по масата, поглежда надолу към каубоя и казва: - Аз, защо? Каубоят поглежда нагоре и плахо отговаря: - Ами, щото е изсъхнал и му е време за втора ръка....
-
Тексаски бар. Вътре си пият няколко човека. Изведнъж вратата се отваря с трясък и влиза развълнуван каубой. - Барман, бързо дай едно уиски! Барманът му налива и любопитно пита: - К`во става, пич? - Абе пробвах с една кучка поза 114. - Каква е пък тази поза? - Ами тя отначалото беше 69, ама изневиделица се върна мъжът й и ми навря в задника своя Колт 45.
-
Двама каубои пътуват през прерията. Единият пита другия: - Бил, какво означава \"кръговрат в природата\"? - Как да ти обясня? Например, както си яздим сега ни нападат индианци. Аз, да речем, им избягвам, а теб те убиват. Там където те погребат ще порасне трева, ще мине бизон и ще се напасе, а после ще направи ей такава купчина изпражнения. След известно време, ще мина аз покрай купчината и ще кажа: \"Ах, приятелю Бил! Ти съвсем не си се променил!\"
-
Каубой отива при любовницата си. Слиза от коня и го връзва под прозореца, за да може, ако случайно съпругът се върне, да скочи направо върху него и да отпраши. Започват те да се забавляват, а в разгара на действието на вратата се звъни. Каубоят бързо скача през прозореца, а жената отваря вратата. Пред вратата стои един кон, който казва: - Маце, предай моля те на шефа, че ще се преместя да го чакам под навеса, защото заваля дъжд....
-
Два каубоя, млад и стар, влизат в кръчмата. Старият: - Тук, в тази кръчма има първокласно питие, \"Коктейл Лунна светлина\" се нарича. Искаш ли? Младият: - Не! Старият: - Сервитьор! Два пъти \"Лунно сияние\"! Младият: - Ама не искам, бе! Старият вади пушката, насочва я към него и казва: - Пий! Младият изпива чашата, очите му изхвърчат от орбитите и пада на земята, кихайки и кашляйки... Старият го изправя, подпира го на бара и казва: - А сега, вземи пушката и ме накарай и аз да изпия моят.......
-
Каубой бяга от индианците. Те започват да го настигат. "Това беше" - мисли си каубоят Изведнъж се обажда вътрешният му глас: "Не, не е краят още! Наклони се наляво!" Накланя се той. Бзззззззз - покрай главата му прелита стрела... Продължава да бяга каубоят, а вътрешният глас отново се обажда: "Наклони се надясно!" Накланя се той. Бзззз - покрай главата му прелита стрела... Отново продължава преследването, а вътрешният глас пак се обажда: "Сваляй дънките!" Сваля дънките каубоят. Бзззззззззз...туп в задника му се забива стрела... Вътрешният глас се обажда: "Видя ли? Затова пък дънките ти останаха здрави".
-
Каубой язди дълго време из прерията. По едно време стигнал до самотно ранчо и решил, че може да преспи там. Вратата му отворила много привлекателна стопанка. Каубоят попитал, дали може да пренощува и като видял смущението й, я успокойл: - Не се безпокойте, мадам! Аз съм джентълмен. На сутринта каубоят се буди от силно кудкудякане. Отваря очи и гледа - цялото ранчо пълно с петли и между тях само една кокошка. - Мадам! Извинете ме за любопитството, но винаги е обратното - един петел, много кокошки..... - А, не се притеснявайте, от тези тук само един е петел - останалите са ДЖЕНТЪЛМЕНИ....
-
Дивият запад. Гара. От влака слиза каубой. Оглежда се - наоколо прерия. Пита началника на гарата: - Далече ли е до града? - Около шест мили.. - Добре бе, защо не постоихте тая гара по-близо до града? - Абе в началото така ни се искаше, но после взехме решение, да я построим по-близо до релсите....
-
Понеделник. Дивият запад, кръчма, в ъгъла на една маса седят стари каубои и пият уиски. Вратата се отваря с трясък, влиза млад каубой, с изстрели от "колта" сваля шапките на седящите стари каубои, поръчва си едно уиски, изпива го и тръгва да излиза. Един от старите се провиква след него: - Да си изпилиш мерника на "колта"! Същата ситуация се повтаря и във вторник, и в сряда, и в четвъртък. В петък обаче, старите каубои стават, хващат младия, взимат му "колта" и го тръшват по очи на пода. Един от старите каубои оглежда "колта" и казва: - Така и не му изпили мерника... - Какви са тия простотии....Какво си се хванал за моя мерник? - възмущава се младият. - Гледай сега, - отвръща старият каубой - когато бях млад, като тебе и аз си правех такива шеги със старите каубои няколко дни. После на тях им писна, хванаха ме и ми набутаха "колта" отзад.....мамицата му на този мерник....
-
Град в Дивият Запад. От кръчмата излиза каубой, приближава се до коня си, вдига му опашката, целува го по задника и се качва на седлото. Седящите пред бара зяпачи го гледат с изумление: - Защо правиш така, Бил? - Абе много ми се напукват устните от вятъра... - Е, това помага ли? - Да. След това преставам да ги облизвам...
-
Два каубоя яздят из прерията. Изведнъж чуват женски глас, който вика за помощ... Приближават се и виждат една красива жена, завързана за едно дърво. Жената: - Момчета, моля ви, отвържете ме.. - А, какво ще ни платиш? - Ами ще платя в натура... - Джо, на теб натура трябва ли ти? - Не! - Да вървим нататък тогава... Оставили я и продължили. След известно време: - Слушай, Бил, а какво е това "натура"? - Знам ли... - Да се върнем и да я питаме, а? - Няма проблеми. Връщат се и питат: - Слушай, момиче, какво е това "натура"? - Ами, вие ме развързвате, скриваме се в храстите...Аз ще си сваля гащите.... - Джо, трябват ли ти женски гащи?
