Луди назад
-
- Във Вашият род има ли хора с психични проблеми?! - Не, докторе, няма... - Какво пък, радвайте се! Хубаво е да си първи... -
- Докторе, аз съм птица, аз съм птица! - Добре! Полетете малко из чакалнята докато Ви уредя гнездо във болницата.
-
За пешеходците, пресичащи бул. България и Цариградско шосе, трябва да има отделна клинична пътека в Психиатрията.
-
В лудницата водят един хахо. Докторът го пита как се казва: - Наполеон Гащев! - отговорил лудият. - Значи императора? Не ви ли омръзна все това име да използвате? Всеки втори в лудницата се казва Наполеон. Дайте нещо по-оригинално. Други известни личности не знаете ли? Лудият се почесал замислено по врата и казал: - Е, явно тук ще трябва да ползвам ника ми... Пиши СпонджБоб Бонапарт.
-
- За мен, моля, успокоително. - На капки или на хапчета? - Не ме вбесявай.
-
Психиатър разпитва пациент с мания за величие: - Разкажете ми повече за себе си. - Откъде да започна? - А ми от началото. - Та значи, беше Ден Първи. И рекох Аз - "Да бъде светлина."
-
Наско и Мери са пациенти в психиатрична клиника. Тръгнали един ден на разходка. Минавайки край един басейн, Наско се подхлъзнал и цопнал във водата. Тъй като не знаел да плува, започнал да се дави. Скочила Мери във басейна и го измъкнала навън. Мълвата за случилото се бързо се разнесла в психиатрията. На следващия ден управителят я извикал и и казал: - Мери, научихме за твоята героична постъпка. Лекарският екип преценява, че ти вече можеш да излезеш от тук и да живееш пълноценно живота си. Имам обаче и една лоша новина. През нощта приятелят ти Наско се е обесил в стаята си. И тогава Мери отвърнала: - Не бе, шефе. Аз го окачих да изсъхне.
-
Виждам вълшебството навсякъде около мен... обаче старият и мъдър психиатър ме помоли да не казвам на никого за това... и много хитро ми намигна...
-
– Докторе, имам проблем. Чувам в главата си един глас, който непрекъснато псува. – Давай 590 лева и ще оправим проблема! – Докторе, а знаете ли, какво ми нашепва този глас за вас, току-що?
-
Минава лекар на визитация в психиатрията. Един пациент седи в коридора пред леген с вода и "лови риба". - Колко шарана хвана днес? - пита докторът. - Дай пет лева и ще ти кажа. Докторът дава парите: - Ти си осмият шаран.
-
Без никакво напрежение мога да правя едновременно три неща, като Наполеон. Да се чувствам гадно, да изглеждам зле и да ми се спи.
-
Ученичка отива в студио за пиърсинг и се обръща към рецепционистката: - Извинете, преди месец ми правихте пиърсинг на пъпа. Имам една молба: може ли да ми смените обицата, защото тази е прекалено голяма и тежи много. - Дайте да видя и ще ви пратя при някого! Момичето вдига блузката, за да покаже. Рецепционистката, след като разглежда пиърсинга, вика един от специалистите: - Пешо, ела бързо! Ключовете ти от гаража се намериха...
-
– С кого разговаря този човек? – Сам със себе си. – Е, тогава защо вика? – Не чува добре.
-
Говорят си двама психиатри: - Днес имах ужасен пациент, счита ме за улична лампа. - Какво е толкова ужасно? - Това, че той се мисли за куче.
-
Психиатър към сестрата: - Просто казвай "много сме заети", стига си повтаряла "тук е нек'ва лудница просто..."
-
Невротиците строят въздушни замъци. Лудите живеят в тях. Психоаналитиците вземат наема... докато не се пенсионират и сами не се нанесат там.
-
Мъж, облечен в наполеоновски дрехи, с типичния за Наполеон жест, влиза в кабинета на психиатър: - Докторе, имам нужда от вашата помощ незабавно... - Да, забелязах! - отговаря докторът. - Моля, легнете на тази кушетка и ще си поговорим за вашите проблеми с личността..... - Докторе, лично аз нямам никакви проблеми. Като император на Франция, аз имам всичко което ми е нужно - пари, жени, власт - АБСОЛЮТНО ВСИЧКО! Проблемът е в жена ми - Жозефина. Боя се, че тя има някакво психическо заболяване..... - О, разбирам. И в какво се проявява то? - Ами, по някаква странна причина, тя смята, че е госпожа Иванова...
-
В лудницата решили да пробват лудите дали са оздравели. Нарисували на стената една врата и им казали: - Отворете вратата. Всички луди един по един отишли да опитат да я отворят, само един си седял и не помръдвал. Лекарите мислейки, че е оздравял го попитали: - Ти защо не отиде да отвориш вратата? - Защото ключът е в мен.
