Българинът Иванов отива в командировка по покана на японска фирма. Приключват набързо деловата част и любезните домакини му казват, че ще го разведат из забележителностите на Токио.
Обикалят цял ден по музеи, галерии, паркове и накрая казват:
- Сега ще ти покажем едно специално място.
Специалното място се оказа гробище.
Нашенецът се чуди като гледа надписите по надгробните плочи - 1900г-1905г, 1940-1943, 1971-1980... По всичко личи, че хората погребани тук са живяли малко.
- Това да не би да е детско гробище .. и все пак какво правим тука ?!
Домакините му обясняват, че годините посочени на паметните плочи са всъщност са годините, през който преживе човекът е живял щастливо ... само хубавите години са записани като живот ....
Питат с любопитство:
- А вие, г-н Иванов, когато един ден дойде сетният ви час.. ако трябва да спазите тази наша японска традиция .. вие колко години ще поискате да бъдат написани на паметника ви като щастлив живот ?
Иванов се замислил, извадил калкулатора, смятал, мислил пак ... пък казал:
- Мене ме запишете мъртво роден!
![](javascript:window.open('https://www.facebook.com/sharer/sharer.php?u=https%3A%2F%2Ffun.dir.bg%2Ffun%2F16720%2Frazni&picture=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fimages%2Ffun%2Fcommon%2Ffun-top-6.jpg%3F_%3D1664377174"e=Българинът Иванов отива в командировка по покана на японска фирма. Приключват набързо деловата част и любезните домакини му казват, че ще го разведат из забележителностите на Токио.
Обикалят цял ден по музеи, галерии, паркове и накрая казват:
- Се...','_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}
Коментари
Коментирай