
Лежа си на дивана, пия си биричката, гледам си мача и изведнъж телефонът звъни:
- Взе ли детето от детска? Напазарува ли? Утре мама идва, нали не си забравил? Защо мълчиш, Стефане?
А аз не съм Стефан, аз съм Кънчо! И ми стана едно леко на душата...
Коментари
Коментирай