
Един човек на село си имал в къщи казан и всяка година си сварявал по десетина литра гроздовка. Сипвал я в две дамаджани и де сам, де с приятели, я изпивал рано-рано преди новата реколта. И сетне, когато дойдат гости нямало с какво да ги почерпят.Най-сетне жена му рекла:
- Не може така. Излагаме се пред хората. По-добре е да делим ракията на две. За теб една дамаджана и за мен една.
След много кандърми мъжът се съгласил. Жената взела едната дамаджана и я скрила. Както винаги, мъжът бързо, бързо пресушил дамаджаната си и се разтършувал из къщи. Намерил ракията на жена си, взел я, а неговата дамаджана я напълнил с вода и я турил на скритото място. Изпил и другата ракия. И минало се какво се минало, ето че дошли гости. Жената сипала от скритата дамаджана в каната и я поднесла на гостите. Напълнили чашите чукна ли се, здрависали се и отпили.
- Но това е вода! - учудил се един от гостите. - Вие подигравате ли се с нас?! - и станал да си върви.
Когато си отишли мъжът се скарал на жена си, която доста се била изплашила:
- Така е, жено. Ракията като стои дълго време се превръща на вода!...
Коментари
Коментирай