
Борец, многократен шампион решил да отиде в родния си град. Домъчняло му за старите приятели, носталгия по детските години го налегнала. Пристига той в града, влиза в първия бар. Там всички го познали. Оказало се, че той е символа на града. Естествено той започнал да поръчва пиене за всички. Разговорили се, започнали да си спомнят миналото.
Преди да затворят бара, един от старите му приятели казва:
- Късно стана вече. Хайде да вървим! Ще те водя да спиш у нас, а утре продължаваме наново.
Борецът:
- Добре, ставам. Само едно последно уиски да пия и тръгвам.
Изпил той последното уиски и тръгнали. За по-напряко решили да минат през полето. Вървят те през полето, едвам се държат на краката си, подкрепят се взаимно. Изведнъж приятелят забелязва разгневен бик, който се носи с пълна сила към тях.
- Край, това е всичко....
Борецът го отмества, застава срещу бика, хваща го за рогата, навежда ги надолу. Бикът пада на колене, измучава диво, след което се изплъзва и хуква да бяга.
Вървят по-нататък, а борецът мърмори:
- Не трябваше да пия последната чаша, не трябваше да пия последната чаша...
- Защо, бе? Какво има?
- Кво, ако не беше последната чаша оня велосипедист одеве нямаше да ми избяга....
Коментари
Коментирай