
Американец, дошъл в София, тръгнал самонадеяно сам да се мотка, ама се заблудил...
Гледа, озърта се, накрая решава да пита някого. Отваря разговорник, скалъпва една фраза. Спира един минувач и пита:
- Извинете, господин - това ли булевард Христо Ботев?
Човекът отговаря:
- Ъхъ... и заминава.
Горкият американец търси, търси, търси из разговорникът думата "Ъхъ", ама няма. Чуди се, чуди се, идва му разумната идея друг да пита. Спира пак някакъв човек:
- Извинете, господин, това булевард Христо Ботев?
- Аха! - казва той и подминава.
Американецът пак отваря разговорника, търси "Аха", не я намира... Изпаднал вече в ужас - да не би държавата да е объркал, спира трети:
- Извинете, господин, това булевард Христо Ботев ли?
- Да - казал човекът и се поспрял.
Американецът се зарадвал, а нашенецът го попитал говори ли английски...
Заговорили се двамата и накрая американецът споделил недоумението си, демек пита тоя-оня - все ъхъ и аха казват...
Нашенецът решил да се помайтапи и обяснил:
- Глей сега, Джими, така е при нас - който е с основно образование - казва "Ъхъ", тия със средно отговарят с "Аха", а висшистите, както си и трябва, използват думата "ДА!"
- А-а-а-а, зарадвал се Джими - значи сте висшист?
- Ъхъ!!!
Коментари
Коментирай