Коментари

17-11-2017 20-11-2018

Американски и руски боксови мениджъри договорили среща между американски световен шампион по бокс в тежка категория и претендент от Русия, която трябвало да се проведе на приятелска неутрална територия – в София. В последния момент обаче руснаците не се съгласили с предлаганото разпределение на приходите от залаганията и си заминали със своя фаворит. Всичко обаче било договорено – билетите разпродадени, часът на срещата насрочен и затова американците заедно с българските им колеги тръгнали да търсят български боксьор, който да излезе срещу американеца. Никой от трениращите из залите не се съгласил и затова разширили търсенето на подходящ човек и по улиците. Още на първото кръстовище вниманието им било привлечено от някакъв тип, който гледал как посетителите в една кръчма пиели бира и жадно се облизвал. - Искащ ли да се биеш с един американец? – попитали нашите. - Ама оти ке се бием с човеко? Та он нищо не ми е направил. – казал човекът. - Добре, де. Няма да се биеш. – казали мениджърите. – Ти ще си стоиш, а той ще те бие. За това ще ти дадем сто лева. Съгласил се нашенецът. Отишли в залата, сложили му ръкавиците и се изправил на ринга срещу американеца – световен шампион. И оня като го почнал... Нашият обаче издържал първия рунд, издържал и втория, но през почивката попитал треньора: - Ама язе немам ли право да ударам? - Имаш. – казал треньорът. – Ама от кръста нагоре. Изправили се отново с американеца. Нашият замахнал и американецът се проснал на ринга. Съдията започнал да отброява за нокаут. Стигнал до десет, но понеже залозите били огромни, продължил да брои. - Що праи тоа? – попитал нашенецът пак треньора. - Брои, за да види след колко време ще стане. – казал оня. - Кажи му да не му брои повече, а да иде да извика попо да му пее. – казал нашият. – Я с тая рака у кланицата кой бик съм ударил не е станал веке.

Добавил: /dir.bg

Коментирай

Към вица (0) Избрани (0)

Подреди по: