
Дванайсет часа през нощта. Маршал Жуков се готви да си ляга. Изведнъж телефонът звъни пронизващо. В слушалката се чува гласът на Сталин:
- Другарю Жуков, а вие защо още не сте разстрелян?
- Ама, как така, другарю Сталин, за какво, това съм аз, за какво да ме разстрелват...
- Абе не си спомням....Паметта, знаете ли, взела е да ми изневерява. Но ще се сетя, другарю Жуков, обезателно ще се сетя...
- Добре, добре, другарю Сталин, обезателно се сетете...
В слушалката вече се чува сигнал свободно. Жуков, с ръка на сърцето, целият в хладна пот, пада на леглото, а от другата страна на жицата, Сталин ехидно си припомня:
"Така, на кого още не съм пожелал спокойна нощ, днес?"
Коментари
Коментирай