
Лежи си лъвът на сянка пред пещерата. Идва лъвицата, отърква се о него и казва многозначително:
- Скъпи, чакам те в пещерата.
Да, ама лъвът си бил похапнал хубавичко, унася го и си направил оглушки.
Горе на дървото седи маймунякът и като вижда каква е работата изчаква царя да заспи и се шмугва в пещерата. Там в тъмното оправя лъвицата и бегом обратно на дървото. След някое време излиза лъвицата доволна, засмяна:
- Скъпи, много добре се представи днес...Че и два пъти...
- КАКВОООО?! - ревнал царя. - ВСИЧКИ ЖИВОТНИ ВЕДНАГА ПРИ МЕН:)
Хукнкало всичко живо на поляната.
- Казвайте кой беше в пещерата, докато спях?
Мълчат животните, а маймунекят видял, че не отива на добре работата и зърнал от дървото, че хиената се тътрузи в далечината. Пресрещнал я той, а тя го пита:
- Какво става, за какво ни вика лъвът?
- Е, как, не знаеш ли, царят вече остарява и пита кой иска да му стане заместник.
Лъвът в това време изревава:
- ЗА ПОСЛЕДНО ПИТАМ, КОЙ???
Хиената на бегом:
- Аз, аз, аз:)
- Влизай в пещерата!
Влезли те, а там бой и многоточие, бой и многоточие, хеле по едно време излязла хиената, ама бавничко, едва-едва стъпва, поразкрачена.
А маймунекят от дървото:
- Охооо, кога станахме цар, кога сменихме походката?
Коментари
Коментирай