
Към края на есента един човек прави последните приготовления за зимата на вилата си. Копае си нещо човекът в градината и изведнъж намира червей.
- Еййй, какъв готин червей! Я да отида на риба.
Отива човекът на езерото, мята въдицата и чака. Чакал целия ден и не хванал нищо. Извадил въдицата, погледнал червея, дожаляло му за него и го връща на вилата. Изкопал една ямичка, сложил червея в нея и го заровил.
- А така. Нека си седи тука, да расте, а лятото ще си го изровя и ще ходя на риба с него.
Дошло лятото. Отишъл човекът на мястото, където заровил червея. Започнал да копае и какво да види - червеят станал един метър дълъг и дебел, колкото крак.
- Ухаааааа... - зарадвал се човекът, грабнал въдицата и бегом към езерото.
Като стигнал до езерото, нанизал червея на куката и го метнал във водата. Пак стои и чака, а на въдицата не се лови нищо. По едно време покрай него минава някакъв човек и пита:
- Кво става, пич? Не кълве ли?
- Нищо няма, бе. Егати куция риболов!
- Абе, тука в джоба имам едно шише ракия. Искаш ли да си пийнем?
- Давай!
Седнали те, пият си, говорят си. Започнало да се стъмва.
Рибарят се сетил, че червеят още е във водата и отишъл да си го прибере. Приближава се и вижда как водата ври и кипи. Бързо извадил въдицата, а на куката виси червеят с два огромни сома под мишниците и крещи:
- Аре бе, пич!! Къде ходиш!! Тия тука, замалко да ме изядат....
Коментари
Коментирай