
След бурна любовна нощ, трима мъже се разделят с три самотни, случайно срещнати жени:
№ 1. Жорж се събужда и след кратко, но трескаво мислене си спомня името на дамата, така щедро дарила го с гостоприемството и ласките си. После, без да я събужда, деликатно се избърсва в салфетка, става и веднага взема душ. Вече облечен, благодари на дамата за незабравимата нощ, като тайно се терзае от угризения към прекрасната си съпруга и любимите си две деца, така лекомислено пренебрегнати тази нощ. След това, също деликатно, като спестява унижението на дамата домакиня, оставя, някак между другото, 100 евро на шкафчето, уж „назаем, до следващата среща". После Жорж си тръгва с телефонния номер на дамата, оставяйки така в нея надеждата за скорошна среща... Среща, която добре знае, че за съжаление, никога няма да се състои...
№ 2. Ганьо се прозява в леглото, но не се сеща за името на жената до него. Затова леко я сръгва в ребрата и нежно я събужда с думите: „Ей, шшш, как ти беше името?" После, незабележимо от домакинята, се обърсва в чаршафите, става и отива да пусне една вода. Душ не взема, защото се е къпал преди седмица и бърза за работа. Още необлечен се сеща, че е женен, че го чака скандал в къщи с жената, която е безработна, нервна и зла... И се чуди, какво прави при тази... същата такава грозница. Докато се облича, все пак успява да убеди грозницата, че много я обича, и че непременно ще и се обади. Като доказателство за сериозните си намерения, взема телефонния и номер. Взема и 100 лева назаем, като деликатно си спестява унижението да и обяснява, че от три месеца не е получавал заплата. На тръгване Ганьо обещава, разбира се, да върне парите на следващата среща... Среща, която добре знае, че за радост, никога няма да се състои...
№ 3. Асан става и се обърсва в пердето на прозореца, така че цялата циганска махала да го види. В отговор на недоволните крясъци и псувни на домакинята, Асан и тегли един як сутрешен бой. Докато бие здраво жената, за която снощи обеща да се ожени, я псува на майка, защото не си спомня името и. Иначе има далечен спомен, че самият той вече е баща - на седем непознати деца, които след тази нощ вероятно ще станат осем. Вече облечен, взема душа /заедно с батерията/, взема с бой и мобилния телефон, и всичките 100 лева на жената. После я заплашва с нож и си тръгва с обещанието, че ако си трае, следваща среща между тях никога няма да се състои... Среща, която всички добре знаем, че за съжаление ли, за радост ли, все по-често ще се състои...
Коментари
Коментирай