
Някаква мацка я качвам от Централна гара. Тя ме пита: „Може ли до “Халите”? Колко ще ми излезе?“ Аз й казвам: „Сигурно около 2 лева“. „Ама аз имам точно 2 лева – да не излезе повече, че няма да мога да ви платя“, предупреждава ме жената. Питам я: „Тогава защо се качвате на такси, щом нямате пари? Сега, ако ни хване задръстване и сметката стане примерно 2.40, какво ще правите?“, а тя ми отговаря небрежно: „Тогава…ще се наложи да ви посвиря“. „На какво ще ми свирите?“ - я питам. „Ами…на кавала!“ - казва тя и свежда глава.
Гледам я - интелигентна жена ми изглежда, не й отива такива неща да говори, но ми стана любопитно и реших да я закарам. И наистина на Лъвов мост такова задръстване ни хвана – пожарни, линейки… Стигаме на “Халите”, а сметката е 2.80. Викам й: „И сега какво правим?“ „Ще ви посвиря“ - казва тя, отваря чантата си и вади отвътре един кавал. Сглобява го, сглобява го, изсвири ми една родопска мелодия, сгъна го, каза ми „Благодаря ви и приятен ден“ и си изчезна.
Коментари
Коментирай