Бях онзи ден на зъболекар. Чакам си часа в чакалнята и виждам изписано цялото име на зъболекаря на вратата на кабинета. Съвпада с името на един висок и снажен, неземно красив младеж, в който бях безумно влюбена в гимназията. Възможно ли това да е той? Дойде и моя час, и пред мен се изправи един прегърбен чичка, с шкембе, оплешивял. Не е възможно да е той.
След края на процедурата го попитах:
- Вие слуайно да сте учили в Пета гимназия?
- Да! Випуск '92. Защо?
Стига, бе! Тоя спаружен дъртак е моята бивша любов.
- Ами били сме в едно училище с Вас!
- Сериозно ли? Вие по какво преподавахте?
Коментари
Коментирай