
Звъни се... Отваря тъщата...
– Здрасти мамо, идвам ти на гости за час-два...
– А бе ненормалник, ти луд ли си, що ли си?! Не те дишам, я си обирай крушите и да те няма...
– А бе Норче, стига вече с тая "война"... аман... Ей на ти 20 лв. сипи по една ракия, направи една салата и да живеем като хората...
Оная сипала ракийка взела 20 лв.
– А бе мамо, я направи една хубава вечеря, така... ето ти 40 лв. ако няма нещо в хладилника, вземи и тия 50 лв. иди долу до магазина и купи...
Тъщата вече се усмихнала и се разтичала... слязла до магазина накупила каквото трябва, омесила баница, направила вечеря както си му е редът...
– Еее, я вземи сега тия 40 лв. иди купи студена биричка, малко сладолед, някоя и друга пура...
Оная тича надолу... В тоя момент звъни мобилния на нашият човек:
– Алоооо, милоооо... даде ли пенсията на мама?
– Таман и преведох последните 40 лв. слънце, и тръгвам към нас... Недей да готвиш - вечерял съм...
Коментари
Коментирай