
Днес си викам и аз като хората, ще се кача на автобус. Градският транспорт, както знаете си е цяло приключение. Та качвам се аз, сядам, зяпам през прозореца... идилия. Внезапно отнякъде се чува блеене на овца. Викам си:
- Баси, па не можем да избягаме от селото. Някой е качил добитък.
Народът взе да се оглежда. Блеенето се повтаря. След това пак. Гледам един мъж вади от джоба си мобилния, вдига и казва:
- Кажи, мило!
Коментари
Коментирай