
Живял някога могъщ султан. Имал той любим слуга, когото наричали Буба. Отишъл веднъж Буба на пазара и какво да види: върви Смъртта между сергиите, спира и го гледа много особено, някак си не добре, гадничко дори и си играе нещо с косата. Изплашил се Буба, напълнил гащите от страх и бързо побягнал към палата на султана. Влязал при султана, паднал на колене и започнал да се моли:
- Могъщи султане, моля те, освободи ме, трябва да бягам бързо, срещнах Смъртта и тя ме гледаше особено. Искам да си събера багажа и скорострелно да замина за Багдад.
Огорчил се много султанът, че трябва да се раздели с любимия си слуга, но какво да прави - пуснал го.
На другия ден султанът се разхождал из пазара. Гледа по едно време Смъртта, която се мотае около сергиите. Приближава се към нея и ядосано казва:
- Ти кво се моташ тука, ма? Ходиш напред-назад и гледаш страшно моите хора. Ей го на, любимият ми слуга вчера си го изплашила до смърт.
Смъртта почтено му отговаря:
- Не исках да го плаша, о, велики султане! Просто се учудих много, когато го видях. Направо се изненадах, че го срещам тук, след като днес имах среща с него в Багдад...
Коментари
Коментирай