
Чапаев и Петка вървят вече няколко дни през пустинята. Чапаев го гони нагона, а на разположение има само Петка. Чуди се той, как да го излъже и скроява план.
- Петка, ти чул ли си, че тука в пустинята се въдят едни гадни птици, които кълват мозъците на хората. Казват се Мозъкклюци.
- Сериозно ли? И какво ще правим ако ни нападнат?
- Чувал съм, че единственото решение на въпроса е, нападнатият да си зарови главата в пясъка. По този начин Мозъкклюца не може да му изкълве мозъка.
- Ииии, жив да си, че ми каза.
Продължават да вървят нататък и след известно време Чапаев крещи:
- Петка, нападат ни Мозъкклюци!
Петка бързо си заравя главата в пясъка, а Чапаев се приближава изотзад и започва да си върши работата.
Изведнъж, някъде изпод пясъка се чува гласа на Петка:
- Кълви, кълви, мамичката ти Мозъкклюцка, колкото и да кълвеш - до мозъка ми няма да стигнеш....
Коментари
Коментирай