Спорят поп и партиен секретар в едно село:
- Няма Господ, дядо попе. Няма и чудеса.
- Да бе. А миналата година, дедо Пешо като падна от камбанарията и не се преби – това не беше ли чудо, а?
- Не, дядо попе. Това беше случайност.
- Да, ама дедо Пешо и тая пролет пак падна от камбанарията и отново не се преби. Това не е ли Божие чудо?
- Не, дядо попе. Това си е чисто съвпадение.
В това време попадията запъхтяно дотичва при тях:
- Бързо, дедо Пешо падна от камбанарията.
- И как е?
- Жив е, бе, нищо му няма.
- Слава тебе Господи за чудесата, които ни изпращаш.
- Стига, бе, дядо попе. Това не е чудо. Това е навик!
![](javascript:window.open('https://www.facebook.com/sharer/sharer.php?u=https%3A%2F%2Ffun.dir.bg%2Ffun%2F5579%2Freligiya&picture=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fimages%2Ffun%2Fcommon%2Ffun-top-2.jpg%3F_%3D1664377173"e=Спорят поп и партиен секретар в едно село:
- Няма Господ, дядо попе. Няма и чудеса.
- Да бе. А миналата година, дедо Пешо като падна от камбанарията и не се преби – това не беше ли чудо, а?
- Не, дядо попе. Това беше случайност.
- Да, ама дед...','_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}
Коментари
Коментирай