Горещ летен ден. Изложба на кучета. В една редица са се построили стопаните, а до краката им стоят техните кучета. Комисията минава покрай тях, застава пред всяка двойка, задава някакви въпроси и дава оценки. В края на редицата седи небръснат мъж облечен небрежно, а до краката му куче от неизвестна порода се е разплуло по корем и само леко помръдва с дясното си ухо.
Комисията спира пред него, членовете първо ококорват очи при гледката, а след това едва успяват да прикрият погнусата си от видяното.
- За какво сте довели тоя помияр на толкова представителна изложба? - пита председателят на комисията.
- Това куче е необикновено. То може да лети.
- Сериозно? Я да видим!
Мъжът се обръща към кучето и казва:
- Гошо, я литни!
Кучето не помръдва.
- Литни, бе! Ей, Гошо, моля те, литни за малко....
Увещанията продължават известно време. Накрая кучето леко отваря едното си око, обръща бавно глава към стопанина си и казва:
- Ма не мога, бе, Пешо. Много жега, бе....
Коментари
Коментирай