![icon](https://static.dir.bg/backend/uploads/caticon/45/45.png?_=1662025164)
Генерал получил премия за Нова година и решил да подари на жена си някакво бижу. Облякъл цивилните дрехи и отива в бижутериен магазин, избира един пръстен и пита продавача за цената.
- Здраве желаем, господин генерал! За вас е безплатно.
- Ама, как разбрахте, че съм генерал? Аз съм цивилен!
- Служех при вас. Аз съм лейтенант Петров, помните ли ме? Вие ме уволнихте и аз си отворих бижутериен магазин.
Благодарил генералът и си тръгнал. Върви по улицата и си мисли:
\"След като пръстена го взех без пари, значи мога да купя на жената едно палто.\" Влиза в магазин за палта, избира едно хубаво кожено палто и пита за цената.
- За вас нищо, господин генерал. Подарък от магазина! - отговаря собственикът.
- Ти пък кой си? - пита учуден генералът.
- Капитан Иванов съм. Служех при вас и вие ме уволнихте. Сега съм собственик на този магазин.
Генералът благодари, взима палтото и излиза на улицата. Върви и си мисли: \"Голяма далавера направих днес. Ще отида до черквата да запаля свещичка по този повод.\" Отива в черквата, а отвън на входа няколко бедняци просят милостиня. Като го виждат, всичките в един глас казват:
- Здраве желаем, господин генерал!
- А, какво?! Аз и вас ли съм ви уволнил, бе?
- Съвсем не, господин генерал. Ние още сме на служба...
Коментари
Коментирай