
Чапаев събрал конницата един ден, и рекъл:
- Другари, уморих се! Имам нужда от почивка и ще замина на Крим за известно време, но кой ще ви води в мое отсъствие?
- Аз, Василий Иванич! - обадила се верната му другарка Маруся. - Ще си направя мустаци от слама, ще нахлупя будьоновката ниско над очите и никой няма да ме познае!
Така и направили. Заминал Чапай, настанало сражение, повела Маруся конницата в атака, но не щеш ли снаряд избухнал до нея и я ранил...
...свестява се тя в лазарета, надвесил се над нея лекарят и прошепнал:
- Товарищ Чапаев, слава Богу, от сигурна смърт ви спасихме!Успяхме да извадим всички осколки, а онаэи ужасна прорезна рана долу я эашихме...
Коментари
Коментирай