Малко селце с три-четири обитаеми къщи в дълбоката провинция. Хората, все възрастни, изоставени от близки и познати, изживяват последните си години.
В един слънчев ден в селото влиза кортеж от автомобили. Отпред Мерцедес, зад него две Ауди-та, а отзад четири джипа... Спират пред една от къщичките. От колите изскачат здравеняци с тъмни очила и ограждат Мерцедеса. Шофьорът отваря вратата и от него слиза як мъжага. Приближава се до вратата на къщичката и чука. Отваря му стара баба.
- Вие ли сте Мария Петрова?
- Да...
- Вие ли през 44-та година спасихте четири годишно детенце и го прибрахте вкъщи...
- Да...
- Той Пешо ли се казваше?
- Да...
- И вие го отгледахте, хранихте, обличахте и се държахте с него, като със собствен син?
- Да...
- И веднъж той избяга от вкъщи и не се върна никога повече... Дори си забрави червеното палтенце?
- Да-а-а... (със сълзи от радост)
- Добре, бабке, идвам си за палтенцето...
![](javascript:window.open('https://www.facebook.com/sharer/sharer.php?u=https%3A%2F%2Ffun.dir.bg%2Ffun%2F7069%2Frazni&picture=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fimages%2Ffun%2Fcommon%2Ffun-top-1.jpg%3F_%3D1664377172"e=Малко селце с три-четири обитаеми къщи в дълбоката провинция. Хората, все възрастни, изоставени от близки и познати, изживяват последните си години.
В един слънчев ден в селото влиза кортеж от автомобили. Отпред Мерцедес, зад него две Ауди-та, а от...','_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}
Коментари
Коментирай