При насъпилото положение в България Иванчо взел, та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря.
- Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот, та се явявам тука.
- Да, Иванчо, за тука си. Влизай.
И тъй като било по обед, Господ го пита:
- Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен?
- Ами да, защо не.
Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон.
На другия ден на обед - пак същата история. На третия ден, след като нагъвали пак консерви, а ония долу в ада - печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал:
- Господи, извинявай, ама каква е тая работа - ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват.
- Ех, Иванчо, Иванчо, какво да ти кажа - не си заслужава да готвя само за двама души, нали така...
![](javascript:window.open('https://www.facebook.com/sharer/sharer.php?u=https%3A%2F%2Ffun.dir.bg%2Ffun%2F7374%2Frazni&picture=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fimages%2Ffun%2Fcommon%2Ffun-top-20.jpg%3F_%3D1664377173"e=При насъпилото положение в България Иванчо взел, та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря.
- Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот, та се явявам тука.
- Да, Иванчо, за тука си. Влизай.
И...','_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}
Коментари
Коментирай