
В час по логика. Учителка пита Иванчо:
- Иванчо, виждаш ли тревата навън?
- Да, госпожо.
- А виждаш ли дърветата?
- Да.
- Бягай навън тогава и погледни нагоре.
След няколко минути Иванчо тича обратно задъхан. Учителката го пита:
- Иванчо, видя ли небето?
- Да, госпожо - отговаря той на пресекулки.
- А видя ли Господ там?
- Не, госпожо - казва Иванчо неуверено.
- Това и исках да ви кажа, деца - Дядо Господ не съществува.
Съученичка на Иванчо вдига напористо ръка:
- Госпожо, може ли и аз да задам няколко въпроса?
- Питай, Марийке.
- Иванчо, нали виждаш тревата навън?
- Да, де - отговаря Иванчо раздразнено.
- А дърветата?
- Дааа!
- Иванчо, а видя ли небето?
- Да - отговаря той троснато.
- А учителката виждаш ли я?
- Да, и? - казва малко заинтригуван Иванчо.
- А мозъкът й виждаш ли го?
- Не, Марийке - отговаря Иванчо с усмивка.
- Следвайки логиката на госпожата, значи мозъкът й не съществува...
Коментари
Коментирай