
Така се случило, че един ден Любо Пенев умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
-Кой чука?
-Любо.
-Кой Любо? - отвърнал с недоумение светеца.
-Ами Любо, бе!
-...
-Любо Пенев!
-А-а-а, Любчо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Коментари
Коментирай