Вицове.dir.bg

Какво му стана на Пешо, нещо стомаха или червата - сдоби се със симптом, не, ами с голям проблем. Започна да произвежда неимоверни количества газове и колкото и да се стискаше - най-много до час, пред угрозата да се пръсне, ги изпускаше толкова гръмогласно, че природата стресната замлъкваше в очакване на жестоки катаклизми, размествания на земни плочи и пластове, цунамита и прочие засилена вулканична дейност. Пешо се отдръпна от обществото или по-точно обратното, скри се в гори тилилейски и съвсем подивя. А е добър човек. Приятелите взеха да търсят изход от положението. На първо време - да се приобщи отново към колектива. - Пешо, нали можеш да траеш до един час? Дават един филм, на който по средата минава дълга влакова композиция по железен мост и от тракането на ламарини и железа, се вдига страхотен шум, таман за тебе работа - да удариш няколко залпа, няма да се разбере. Речено сторено! Към средата на филма, таман на Пешо му се беше привършило търпилото, лимита, де... и ето го влака. То не беше гръмотевично тракане, не беше чудо. Пешовите изпълнения, сравнени с моста и вагоните беше бледа, незабележима сеизмична дейност. В киносалона настана тишина и ясно се чу реплика от задните редове: - Ловя бас, че последните вагони пренасяха нанякъде тоалетните на Пети Дунавски пехотен полк!