Вицове.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Зевзеци назад

Добавено от:

velimir.petrov

Добавени вицове:

Рейтинг:

3.81

За видния ни математик - професор Брадистилов си спомнят с благовение студенти и професори. Ето един случай: Претъпкана аула на лекция на професора. Внезапно токът угасва и нечий студентски глас обявява: - Тъмно като в негърски гъз! Професорът спонтанно отговаря: - С хора, които са ходили навсякъдеq не споря. Преразказал: Велимир Петров - художника
Категория: Разни

486 0

Добавил: velimir.petrov
към вицa
Статус: Нов
Изтупан мъж влиза в елитен бар, настаняват го; пита за уиски - няма; пита за джин - пак няма; пита за друго - също... - Е, какво имате тогава? - Имаме специалитета на заведението - Чъри-мъри. - Дайте едно чъри-мъри... - Как го искате? С четка или без четка? - Каква е разликата? - В класата и цената. - Нека да е с четка! Поднесли му на инкрустирана със сребърни филиграни табличка, чаша с непознато питие. Отпил мъжът голяма глътка, завило му се свят и паднал като подкосен под масата. Като дошъл на себе си и се изправил, му поднесли на инкрустирана със златни филиграни табличка с четка да се изчетка от полепналите боклучета при падането. Преразказал: Велимир Петров - худоника.
Категория: Пияници

579 0

Добавил: velimir.petrov
към вицa
Двама препикават храстите. - Гуньо, га фанах, че се сетих - какво прави кака ти, бе? Преразказал: Велимир Петров - художника
Категория: Разни

498 0

Добавил: velimir.petrov
към вицa
Капитан на търговски кораб имал язва и му препоръчали да пие прясно сурово козе мляко. Купил си козичка, качил я на кораба и имал редовно млекце. Обаче надушил - казали му, че когато е на вахта, екипажът му оножда козичката. Заплашвал, карал се - не може да излезе на глава. Дошла му хитра идея - вързал на врата на козичката касичка и обявил при ползване, да пускат по един долар. Екипажът бил от 20 души и всяка сутрин в касичката имало по 20 долара. Редовна работа. Една сутрин, обаче, гледа - 19 долара. Е, може някой да е неразположен. Обаче - и другите дни също. Строил екипажа и рекъл: Който оножда козичката - една крачка напред! Трак-трак - целият екипаж излязъл крачка напред. Втора команда - който не плаща един долар, крачка напред! Трак - само боцманът излязъл напред. Защо, бе боцмане не плащаш? Ами, защото, ние имаме чувства... обичаме се... не мога да я третирам като проститутка! Преразказал: Велимир Петров - художника
Категория: Моряци

617 0

Добавил: velimir.petrov
към вицa
По време на соца, на годишното отчетно събрание на текезето у Наше село, докладчикът стигнал до наградите: - Пеню Ганин, овчар - 60 лв. и кат цървуле! (За сравнение - кило кремвирши беше 20 лв). - Бравооо! Да ги носи със здраве! - Стани Минкин, лозар - 80 лв. и кат цървуле! - Бравоо! Да ги носи със здраве! - Минка Пенюва, звеновод - 250 лв. и кат цървуле - Бравооо! Да ги арчи със здраве! ........... и т.н........ - Другаръ Стою Манев, председател на текезето - 5000 лв. без цървуле. - Няка оди бос, сеги! Преразказал: Велимир Петров - художника.
Категория: Работа

650 0

Добавил: velimir.petrov
към вицa
На Султана му починал Главния везир. Трябвало спешно да избере измежду везирите, този, който би бил най-достоен. Знаел на всичките достойнствата и кусурите им, дето се вика - и зъбките им знаел. Трудна задача. На конгреса на старейшините-мъдреци, където Султанът бил почетен гост, се заприказвал с най-стария от тях, толкова стар, че чак брадата и веждите му били окапали. Споделил проблема си и получил мъдър съвет. Послушал го. Поканил везирите си на угощение. Курдисали на килима два метра в диаметър калайдисана тава с ароматен пилаф, лигите да ти потекат. С агнешки и овчи късенца, източни подправки като канела, пет чешита пипери от Индия, шам фастък и хел - дето помага за оная работа, босилек, гьозум и копър, и разни незнайни ароматища и чудо, всичко полято с шафран, зехтин и топено краве масло... НО! За прибори имало само едни огромни двуметрови черпаци... Ами сега! Загребват, като понечат да си намерят устата, а го изсипват зад гърба си... Лоша работа. НО! Невзрачен и гърбав везир загребал пълен черпак благини и ги поднесъл на срещу него седналия по турски везир: - Буюр, Ага! (Нещо като - заповядай, господине!) - и му намигнал. Оня загрял веднага и той загребал... - Буюр, Ага!... Като видели решението и другите започнали и скоро дъното на калайдисаната тава лъснало. Султанът се обзавел с Главен везир, макар и невзрачен и гърбав, но с ум като бръснач. Оттогава датира и този главен принцип в дипломацията и ежедневните отношения: - ТИ НА МЕНЕ - АЗ НА ТЕБЕ!
Категория: Разни

665 0

Добавил: velimir.petrov
към вицa
В прерията бич за влаковете била бандата на Дери. На бързи коне, обграждали влака, стреляли по машиниста и го спирали. Джери с гръмотевичен глас изревавал: - Всички жени и--ни, всички мъже обрани! След час влакът продължавал олекнал финансово. Веднъж, нещо какво се объркал, Джери изревал: - Всички жени обрани, всички мъже и--ни! - Шефе, май нещо се обърка! - го поправили. - Да, бе! - и пак ревнал - Поправка! Всички жени и--ни, всички мъже обрани! От един вагон се чул писклив глезлив мъжки гласец: - Джерий, думата си е думааа. Преразказал: Велимир Пегров - художника -
Категория: Разни

10 0

Добавил: velimir.petrov
към вицa
От небостъргач в центъра на Ню Йорк излиза мъж с пура в ръка. Заядливо старче се спира и кресливо пита: - Сър, защо пушите? И то пури, вредни са! - На мене не вредят, свикнал съм; пуша ги от 20 години! - И са скъпи! Ако не пушехте, сега този небостъргач можеше да е ваш, а вие сте го изпушили! - Не съм! Небостъргачът и така си е мой! Преразказал: Велимир Петров - художникът
Категория: Разни

599 0

Добавил: velimir.petrov
към вицa
Студент, вече четвърта година, както винаги го гони безпаричието и отива при Чичо Муцю, да му намери каква да е работа в зоопарка, да изкара някой лев. - Разгеле, тъкмо горилата я взеха на лечение в лазарета, ще я заместваш. Нищо няма да правиш, ще се показваш отдалече, да не те познаят, по 4 часа на ден в маймунска кожа и ще ядеш банани на корем! Може и да си учиш по записките. Чудесно! Работата потръгнала добре, но веднъж се случил инцидент. Както си четял, забелязал с периферното си зрение, че пантерата от през две клетки, сръчно отметнала резето на клетката, влязла в съседната и там също отметнала резето. Проникнала при него. Започнала гонитба - той насам, пантерата - натам и така докато силиците му се привършили и се примирил със съдбата си. Затворил очи, зачакал да го изядат. Пантерата дошла до него и нежно прошепнала: - Абе, колега, сили не ми останаха да те гоня - и аз замествам болно животно. Дай ми, моля те, записките от професор Пеев, че утре съм на изпит...
Категория: Студенти

945 0

Добавил: velimir.petrov
към вицa
Студент трета година, за кой ли път, хептен я закъсал финансово. Стипендийката до никъде, странични доходи все по рядко. Прятел му се притекъл на помощ - чичо му работел в зоологическата градина, там все се намирало по някоя работица. - Ще идеш в четвъртък в 15:00 часа и ще търсиш Чичо Муцю, ама бъди точен, няма да те чакат. Отишъл студентът трета година точно навреме и намерил чичо Муцю. Завели го в една полумрачна барака с някакви чекръци и въжета. Заедно с още един младеж, под команда, задърпали въжетата. Третата година - нагоре, другият младеж - надолу. Така десетина минути, дръннал звънец - край! Платили им сравнително добре за толкова малко труд, доволно, кой ти ги дава! След няколко дни финансовата закъсация пак опряла ножа до кокъла и нашият студент трета година пак потърсил чичо Муцю за Оная работа. Чичо Муцю рекъл: - То - добре, ама на слона му правят... таквозинка, де... вземат му семенен материал, за изкуствено оплождане в други зоопаркове, де, през четвъртък...
Категория: Разни

536 0

Добавил: velimir.petrov
към вицa
Предният и Задният карали тандемен велосипед (за двама). Цяла седмица в прашната и задушна канцелария, зад бюрата, сега - на излета, душите им пеели а мускулите на краката им се обогатявали с кислород, според упътването получено при покупката на машината. Машина - с две човешки сили, с четири крачно въртеливо задвижване. С раници на гърба, ги чакал двудневен преход, наситен с приключения. Шосето било скоро кърпено, почти без дупки; грайферите на гумите си пеели тяхната ромоляща песен, абе - красота и романтика. Също така, почти не чувствали умора, въртели педалите юнашки, докато не навлезли в едно възвишение, което се превърнало в баир, той, от своя страна - в още по-стръмен баир. Доста се озорили, дори се наложило да стъпят прави на педалите и кривуцайки се, на балканска скорост, на десет обората едва мръдвали на сантиметри. Плувнали във вода, но младостта си е младост - хип-хип-ура, стигнали билото. Поспрели да си глътнат солука, дето има една дума. - Ейй, измъчи ни проклетият му баир, с баир! - коментирал Предният. - То, добре, че се сетих, да натискам спирачките през цялото време, че инак щяхме да се пързаляме назад! - се похвалил Задният. Преразказал: велимир Петров - художникът.
Категория: Разни

10 0

Добавил: velimir.petrov
към вицa
Посетители при Главния лекар на лудницата гледат през прозореца пациентите на двора като спортуват. Особено много чакат ред да скачат от десетте метра в басейна. Изразяват учудване от смелостта им. - Това нищо не е! - казва Главният - Да видите колко повече са, като напълнят басейна с вода.
Категория: Луди

523 0

Добавил: velimir.petrov
към вицa
Дядо Боже седял на едно нежно облаче, бил в добро настроение и рекъл да допринесе малка радост на човеците. Често го правел. Загледал се по земята какво става и видял един паметник на мъж и жена прегърнати. Пратил им един лъч и ги съживил. Казал им, че им дава половин час живот, да правят каквото си искат. Те щастливо се изгледали, смигнали си и се запитали - Да го направим ли?- Да го направим! – и се шмугнали в съседните храсти. Чула се голяма тупурдия, крясъци на доволство и след петнадeсет минути се показали раздърпани, но щастливи и доволни. - Много бързо, бе! – рекъл Дядо Боже. Имате още толкова време. Те се спогледали, смигнали си и рекли: - Хайде пак да го направим! – Хайде, но този път ти ще ловиш гълъбите, а аз ще им сера на главите!
Категория: Разни

10 0

Добавил: velimir.petrov
към вицa
Директорът на лудницата развежда знатна особа с антуража и - да се запознаят с условията на живот в заведението: - Това е стаята на Величията... този по наполеонките е Наполеон... а този - с мустаките и брадата е Жозефина... - Това е стаята на Шампионите... този зад огледалото е Шумахер... чака в бокса да му сменят гумите... - Това е стаята на... - Ами... няма никой... - Тука са, под леглата - шофьорите на руски автомобили, непрекъснато ги поправят... - А това е стаята на Директорите-Ментета. моето легло е третото до прозореца...
Категория: Луди

688 0

Добавил: velimir.petrov
към вицa
Киркор си купил нова спортна кола и вози Гарабед, да се похвали. Минали оттук, минали оттам, чудесна кола, чудесна возия! Киркор посочил далеко напред - на шосето вестник, бил го видял на идване. - Гледай сега, какви спирачки! Надул газта, педалът опрял до пода - 120 - 130 - 150 км! Скръц, спирачките - на педя от вестника! - Страхотно! В това време дълга влакова композиция се проточила през прелеза, Киркор казва: - Гледай сега, пак! Надул газта, педалът опрял до пода - 120 - 130 - 150 км! Скръц, спирачките - на педя от прелеза! - Какво ще кажеш? - Страхотно, айде сега да ме върнеш пак при вестника...
Категория: Киркор и Гарабед

682 0

Добавил: velimir.petrov
към вицa
Един паша имал няколко жени, но съдбата така го подредила, че имал само една дъщеря и не давал прашинка да падне върху нея. Но - дошло и време за женене и пашата дълго умувал кой ще е женихът. Избирал от тук, избирал оттам и накрая се спрял на един принц през две царства, в третото, от знатен род, идеална партия. Всичко вървяло според плановете, оженили ги - три дни яли, пили и се веселили. Натоварили керван от камили с чеиза на булката и ги изпратили със зурни, кларинети и тъпани. Не щеш ли, голям резил - след седмица, тихомълком, по нощите, върнали булката и кервана с чеиза. Пашата много тежко го преживял и чак след година пак започнал да търси подходящ жених. Намерили един, през шест царства в седмото, свястно момче, е - не било толкова богато, но... станала сватбата и изпратили наново кервана с чеиза и младите, а и неговата рода по живо по здраво. Не щеш ли - същата работа; на седмицата - върнали булката и кервана! Кошмар! Пашата се поболял от мъка, но веднага се заел и довели едно момче, нищо особено, от през девет царства в десетото, до където още резилът не бил стигнал. Оженили ги набързо, без много дандании и ги отпратили с керван от мулета. Пашата с тревога зачакал лоши вести, но нямало такива. Минала година и се задала процесия. От десет царства пристигала щерката, с цялата рода на младежа, с керван дарове за пашата, музики и прочие благодарности. Три дни яли и пили и се веселили, сватовете си допаднали, младите били хубави, хубави, да не им се ненагледаш. Хеле, отворила се пролука пашата да си поприказва с щерката и от дума на дума я попитал - защо така, любимо дете, първия път, че втория и чак на третия... и прочие. Щерката рекла: - Любими татко, ти си гледаш твоите пашови дела и не знаеш какво става в харема. А аз от малка още, се напикавам. Викахме хекими, билкари, не и не... Затова и първия и втория, като научеха, ме връщаха... - А третия дъще, той... какво... как понесе това... - Той, татко любими, пък от малък се посира и сме си лика-прилика!
Категория: Разни

640 0

Добавил: velimir.petrov
към вицa
Един мой човек има странно хоби: колекционира нощни гърнета - казано префърцунено, а по нашенски - цукала. Не какви да е. Има от Елисейския дворец - фин порцелан със златни инкрустации и пърхащи пиленца. Има от Китай - да не ти казвам какво изящество, какви багри, бетер ваза... има от...абе, от къде ли не! Като заминава някой нанякъде, все поръчва да му носят нови и нови експонати за сбирката му... а тя вече е огромна. Не пропусна да поръча и на Цуцко, като отиваше в Коми да сече дърва. Цуцко си го знаем, че е развейпрах и не се надявахме даже и да е чул за поръчката. Не щеш ли - получи се пратка от Коми; така и така - в митницата има сандък за вас. Какъв ти сандък - цяло сандъчище. Вътре - железен лост, стоманен синджир, ножовка, сопа, боен чук (16 кг), малък чук (1кг), длето и обяснителна бележка., с текст: "Приятелю, първо твоето желание-поръчка изпълнявам. Това е тоалетна, казано префърцунено, а по нашенски - клозет. Съобразен с тукашните сурови условия на живот, респективно - студ. Ползва се по следния начин: С бойния чук(16 кг) набиваш стоманения лост поне 20 см в ледената земя. Завързваш се за лоста със синджира, да не те отвее и отнесе лютия вятър, със сопата разпъждаш вълците да не ти отхапят нещото, действаш бързо и ефективно. Субпродуктът ти за секундТ се вкочанява и заема форма на сталактон. С ножовката го изрязваш колкото можеш по-близо до дупето и с чука 1 кг) и длетото набиваш останалото чуканче обратно. Това е...." Преразказал: Велимир Петров - художника
Категория: Разни

10 0

Добавил: velimir.petrov
към вицa
Пушо Пурата имаше лошия навик да пуши пури. Навикът не си беше лош, ама половината човечество като гракнало - лош, та лош. Миришело им на счукани хлебарки и целувка от тъща. Пък и скъпнаха неимоверно и трудно се намираха. Ще рече - Пушо Пурата реши да се откаже доброволно, по мирен начин. Дори чрез Държавния вестник се отказа от втората част на името си, остана като сираче - само Пушо. Но навикът си е навик. То това - пурата било по страшно от цигарите - няма отказване. Още на втория ден засънува пури, ту кубински, ту холандски, че и едни Алахамбра от Филипините, дето не беше ги виждал даже. Какво ли не пробва - сънна терапия, хипноза, някакви отвари пиеше - не, та не. Докато веднъж случаен човек подочул за проблема, рекъл, че има способ ли, методика ли - за отказване. Но - предупредил - че начинът бил драстичен и трябвало да се приложи съзнателно и отговорно. Давай, рекъл Пушо, готов съм на всичко. Ами пишете, рекъл човекът: Вземате пурата, обрязвате я както при пушене, навлажнявате я с въртеливо движение с език и вместо в устата, я втиквате в аналното си отверстие, където продължавате известно време с въртеливото движение. При това действие и съприкосновение, пурата добива специфичния неприятен аромат и вкус и полека-лека ще се отвратите и откажете от този вреден навик. Това е! Пожелахме успех на Пушо и се видяхме чак след време - всеки с делата си. Как си бе, така и така... а, какво стана с оня драстичен метод! Отказа ли те от този вреден навик да пушиш пури. Отказа ме - вика Пушо - от този вреден навик да пуша пури, но силно се встрастих да си ги завирам в аналното отверстие и да си ги развъртам там... Преразказал: Велимир Петров - художника
Категория: Разни

10 0

Добавил: velimir.petrov
към вицa