Зевзеци назад
Добавено от:
velimir.petrov
Добавени вицове:
57Рейтинг:
3.81-
На разсъмване, на алеята в парка, в една локва, лежи бяла роза и горко плаче, оплаква съдбата си: - Ах, нещастна аз! Ах, горкана, аз! Вчера бях на гърдите на най-хубавата девойка на бала, а сега... ах, злочеста, аз! До нея едно лайно я утешава: - Ако говорим за вчера, мадмоазел, аз бях крем пудинг!...
-
Експресът "Синия Дунав": София - Русе, има стюардеса, която разнася с количка по тесните коридори закуски, напитки и прочее необходимости. От едно купе се разнася силен плач - майка с малко дете неудържимо реват, та се късат. Стюардесата пита какво става и майката хълцайки, с прекъсване казва: - Ето този господин, там, каза, че детето ми било много грозно и приличало на маймунче. Стюардесата зауспокоявала: - Моля ви се, не плачете! Вземете кафенце, да се освежите! Хоп, и едно бананче за маймунчето...
-
Предстояла атака и Чапаев забранил три денонощия - никакво пиене. Който съгреши - разстрел. Пуснал вътрешната разведка да слухти и донася. На сутринта му донесли, че неговият Петка е пиян. Чапаев веднага проверил - подушил Петка - нищо! Заканил се с юмрук на разведчика, но гледа - Петка върви на зиг-заг... чудна работа. Цял ден го следил, мирисал - нищо, а се държи като пиян... Постъпил стратегически. Взел половинка водка и отишъл в стята му. - Казвай, Петка, как я правиш тая работа, ще ти дам половинка, няма да те наказвам. Само кажи! - Ще кажа, Василий Иванич! Помните ли, като нападнахме Дворкино? Бомба беше разбила витрината на аптеката; беше останал само един иригатор за клизми и аз го прибрах да не го откраднат. И така - наливам водка в иригатора, пъхам маркуча отзад, лежа и се кефя. - Давай иригатора! - отсякъл Чапаев. Гледа Петка след атаката - Чапаев върви, не на зиг-заг, но силно разкрачен, пита го какво-що, Чапаев казва: - От мезето - от краставичките!
-
СЪВСЕМ КАТО В ЖИВОТА В океана плавало едно ято портокали, изтървани от някой кораб и си пеели: - Трака-трука, ние сме портокали от Порто Рико... Всред тях, кой знае как попаднало и едно лайно и най силно пеело, та чак се деряло: - Трака-трука, ние сме портокали от Порто Рико... Един съседен портокал го сръгал с лакът и му направил забележка: - Абе, мой човек, ти нямаш право да пееш така с нас... Пък лайното му отвърнало троснато: - Я млъкни, бе, лайно с лайно!
-
Претъпкан влак: София - Морето. В купето задух и жега. За да не станело някакъв сакатлък от надничане, прозорците заключени. Почти всички спят, освен един поп и сочна чехкиня с малкото си чехкинче. Чехкинята е ежегодно абонирана за черноморието и поназнайва малко туристически български. Няма търпение да репетира езика и заговаря попа: - Гаспадин поп, заща така палачава се жегата - ето аз голямо жена, а малко пути; А то - сочи детето - малко жена, а голямо пути!? Попът дълбокомислено си глади брадата и по попски пропява: - Свят широоок, чадо, путита разниии!
-
Студентка ражда, екипът се суети около израждането и хоп - новият човек с рева си известява появата си на този свят. Изтощена от напъните и болките, новата майка едвам отваря очи и пита: - Какво е, Докторе? Момче или момиче? - Не знаем още. Като проплака, веднага скочи, разблъска ни и се покатери по лампиона. Оттам ни замерва с бананите, които майка ви донесе...
-
Двама непознати въдичари, ловили риба все на едно и също място и свикнали един с друг. Даже си разменяли по някоя и друга дума. Веднъж единият дълго не се появявал и като, все пак дошъл, протекъл следният разговор: - Еее, здравей, бе! Къде беше като те нямаше! - Ожених се! - Ха, честито! Красива ли е булката? - Ами, голям крокодил... - Сигурно е богата? - Ами, бедна като църковна мишка... - Сигурно има имоти, къща... - Нищо си няма; дойде с един чифт дрехи... - Готви добре? Домакиня... - Ами - двете и ръце леви... - Е - за какво я взе тогава? - Има глисти...
-
На Дунава, на едно уж закътано рибодайно място, цял ден клечат безуспешно група въдичари. Въдиците не потрепват. Надвечер се появил някакъв кльощав Чичка, само по черни, размъкнати трикотажни кюлоти - тип гемиджийски, с голяма кошница на лакътя и навлязъл във водата до гърди. Стъпвал внимателно и... изведнъж - брък, една голяма мряна. След малко пак - брък, еди сом; брък - шаран... Напълнил кошницата пред увисналите челюсти на въдичарите и тръгнал да си върви. - Чакай, бе чичка - спрели го. Кажи как я правиш тая работа... - Много просто - рекъл Чичката. Като вляза във водата, следя накъде сочи оная ми работа; ако сочи наляво - бъркам наляво и хващам. Ако сочи надясно - бъркам надясно и хващам... Ако сочи надолу - бъркам между краката и хващам... Това е, проста работа. - Ами ако сочи нагоре, полюбопитствали... - Че то - ако сочи нагоре, аз за риба ли ще ходя...
-
Във влака - шумна студентска група, пътуват на някъде си. Музика, песни, гара-гура, надвикване, а един французин разправя мръсни вицове. Смях и чудо. Свенлив китаец не издържа и се обажда: - Знаем ви вас - французите, че сте развратни, ама Вие прекалявате... - Ха! Кой ми го казва? Виж се колко си жълт, бе! Да не мислиш, че си правен само с две яйца...
-
Препълнено купе на влак. Всички пътници са вперили очи в млада майка с особено красиво детенце. Особеното е това, че то е взело най-хубавото от най-различни раси, за каквито се сетите само. Тен - мляко с една щипка какао. Коса - руса, ситно къдрава на охлювчета. Очи - зелени в тесни азиатски цепки... и прочее. Възрастна жена не издържа и пита младата майка: - Прощавайте, госпожо! От каква нация е бащата на това красиво детенце? - Мани, мани, знам ли, то беше една международна студентска бригада, ама пак добре поне, че не лае... Преразказал: Велимир Петров - художника
-
Наш презокеански търговски кораб. Наближават екзотично пристанище, очаквана цел на моряците с евтините си безмитни пазари, да купят това-онова за вкъщи. Стягат се да слизат на брега, от месец не са стъпвали на суша. Неочаквано капитанът и корабният лекар строяват екипажа: - Никакво слизане на брега; има карантина; върлува нелечима венерическа болест със следните симптоми - след три дни от прихващане на болестта, членът се покрива с разранени пъпки, които бързо минават, но на тяхно място остават дупки и заболелият започва да пикае като градинарска лейка - отвсякъде цвърти. Процесът е необратим. Никакво слизане, щото се знаем накъде ще се юрнете след толкова време без жени. - Ама, Капитане, Докторе... - Никакво - ама! Толкоз! Обаче, един моряк бил непоносимо настойчив, клел се, че няма да посегне на жена, не е такъв глупак да се зарази, а само иска да купи нещо отдавна уговорено и прочее. Накрая лекарят му разрешил, като заплашил, че престъпи ли обещанието си, ще го остави на следващото пристанище. След три дни, вече на море, както и никой не се е съмнявал, глупакът пропикал като градинска лейка, уплашил се и започнал да преследва доктора: - Ще ти дам половината заработени долари, само ме излекувай... - и така ден и нощ по всички кътчета на кораба. Накрая докторът не издържал: - Като стигнем след две пристанища, ще ти дам един адрес, отиваш, звънваш, излиза един с два чифта очила, казваш от кой кораб си и какво си закъсал, ако той ти помогне, друг няма кой. - Да си жив и здрав, Докторе, няма да забравя добрината ти... След две пристанища глупакът отишъл на посочения адрес, звъннал и като се показал оня с двата чифта очила, казал каквото трябва и на края рекъл: - В тебе ми е надеждата, Докторе... - Аз не съм доктор, рекъл тоя с двата чифта очила, ами съм флейтист и мога само да ти направя постановка на пръстите, да можеш да затулваш необходимите дупки при пикане...
-
Руско правило при разпивка: НАЧАЛО: - Будем крепки... будем крепки... фИНАЛ: - Крепим будки...
-
Нощен полупразен влак, по коридора няма никой, в купе само двама: Тя - попреминала хубавица и Той - силно гърбав човечец. След няколко часово мълчание, Тя повежда разговор: - Господине, ето - ние с Вас пътуваме, сами, непознати, скоро ще слезем на разни спирки, няма да се видим повече никога; мога ли да Ви попитам нещо, ама между нас да си остане. - Питайте, Госпожо... питайте... - Чувала съм, че вас - гърбавите, за компенсация, Господ Ви е надарил с големи парчета... вярно ли е? - Така разправят, Госпожо... - Няма хора, скоро слизаме... може ли да ми покажете... да сравня... - Може, Госпожо, защо да не може, ето на... - Ох, леле-мале... вярно говорели хората... а ще може ли да го пипна... - Може, Госпожо, защо да не може... - Аууу, че е кадифеничък и колко бързо расте... а може ли да го цункам... - Може, Госпожо, защо да не може... - Ох, на кака хубавеца... а може ли да му подухам... - Може, Госпожо, защо да не може, но не много силно, че тая гърбица ми е от това...
-
По последни данни от видни световни научни среди, към взаимнозависимите специалности: ОЧИ-УШИ-НОС-ГЪРЛО трябва да се добави и ГЪЗ, щото експериментално е доказано чрез тестване на 10 000 доброволци, че когато им отскубнат косъм от гъза, им се насълзяват очите... Преразказал: Велимир - художника
-
Мой човек простина яко и хвана остър фарингит. Не говореше, само шепнеше. Ходил на лекар - ОЧИ, УШИ, НОС, ГЪРЛО в частния му кабинет. Позвънил - отворила жена му. - Докторът вкъщи ли е? - едва прошепнал моят човек? - Няма го! Влизай! - се огледала конспиративно жената... Преразказал: Велимир - художника
-
Три тийнеджърки се съвещават пред щанда за банани и накрая заръчват - три банана. Продавачът им казва и показва, че има само на връзки по четири.Пак се съвещават и заръчват - дайте ни една връзка, пък единия ще го изядем...
-
Французойка пита - какво да направи, да не й се изтрива маншона. Отговорът би: - Не сме наясно, точно какво има предвид мадмуазел, но и препоръчваме да не кара велосипед.