Зевзеци назад
Добавено от:
velimir.petrov
Добавени вицове:
57Рейтинг:
3.81-
Както си вървял Пешо, някой го побутвал по рамото. Обърнал се - един бял кон го пита: - Прощавайте, къде е фурната? Пешо се сащисал, облещил се от изненада и не знам си колко време стоял така. Като дошъл на себе си, го питали: - Какво ти стана, бе човек? - Един бял кон ме попита къде е фурната... - Такъв си е той - белия кон; все да пита... Преразказал: Велимир Петров - художника
-
Просек от Бухара откраднал от пазара голям пъпеш, хукнал и бягал до сетен дъх, чак до извън границите на града. Поседнал, отдъхнал и разрязал пъпеша. Той пък сладък, сладък - събрал всичката сладост на Изтока. Похапнал си просекът доволно - пъпешът голям, преситил се и си говорел на себе си: - Ще минат хората, ще видят корите недообрани, ще видят семките и ще си кажат - Оттука е минал богат човек, я - корите недообрани, семките цели. И тръгнал за където си бил намислил. Вървял, вървял, пъпешът се смелил в стомаха му - те, пъпешите бързо се смилат щото само една вода у тях. поогладнял и взел, че се върнал, доизгризал корите до кожицата и си рекъл: - Ще минат хората, ще видят обраните кори, семките и ще си рекат, че оттук е минал богат човек, имал е слуга, който доизгризал корите до кожицата, оставил семките... - и си продължил по пътя, закъдето си бил намислил. Не щеш ли, историята се повторила, върнал се просекът, изял корите целите и изял и семките, като си говорел на себе си: - Ще минат хората и ще си рекат, че от тука е минал богат човек, изял е пъпеша, имал е слуга, който обрал корите до кожица, имал е магаре, доизяло корите съвсем, а имал и луксозна птица, която изкълвала семките...
-
Баба и внучка си правят компания. Внучката я разпитва това-онова - от едно време, като как и какво е било. - Бабоо, да те питам, ама честно да ми кажеш, на никого няма да кажа! Ти имала ли си любовник, като си била женена за дядо ми. Бабата се стреснала, сепнала, плеснала се по челото, затичала се към тавана, отключила гардероб, целия в паяжини, който се отворил със скърцане и... изпаднал един скелет... Преразказал: Велимир Петров - художника
-
Баба и внучка се къпят и търкат се взаимно. По едно време на внучката й направило нещо впечатление и пита баба си: - Бабоо, защо отгоре си бяла, а отдолу - черна. - Отгоре, бабиното, е от кахъри, а отдолу - от джумбиш (веселие, развлечение)!
-
За новобранците най-страшният чин бил ефрейторът. Задал се един ефрейтор и Гуньо се окопител: - Дръжте баките, го-син Генерал, да отдам чест на ефрейтора...
-
Ревнив към дъщеря си цар, я затворил на върха на висока кула, далеко от похотливите погледи на мъжкото народонаселение. Само розовите и бузки, златните плитки и жадните и големи очи се виждали през малкото прозорче. Също и гласът и - звънлив, мелодичен и пропит с любовни мераци. Двама рицари - млад и буен красавец и старият му баща често минавали отдолу. - Татко, много ми се такова от тая царска щерка, сън не ме хваща и ще направя някоя лудост, ако не се удовлетворя! Как да постъпя? - Отдавна мисля по твоя въпрос, мисля, че съм измислил. - Целият съм в слух, тате! - Ще си боядисаш коня зелен, ти също в зелено и перата на шлема ти да са в зелено. Ще минаваш отдолу, докато те забележи, няма да издържи и през прозорчето ще те попита: - Прекрасни рицарю, защо конят ти е зелен? Ти ще отговориш: - Защото много ми се такова от тебе! Тя ще разбере и ще намери начин да те допуснат в кулата, да се удовлетвориш. Речено сторено. Младият красив рицар, на зелен кон, на няколко пъти дефилирал под кулата, царската щерка го забелязала и тутакси го заговорила: - Прекрасни рицарю, много ми се такова от тебе! Рицарят объркан от обрата в репликите отговорил: - Да, ама конят ми е зелен!
-
Русия - огромна! С влак от точа А до точка Бе се пътува с дни; спалните купетата са общи - за мъже и жени. Непознати мъж и жена били самички в купето, млади, без задръжки, взели през нощта, че се чифтосали. Било им хубаво. На сутринта той галантно запитал: - Извинявайте, снощи не успяхме да се запознаем. Казвам се... Тя го прекъснала: - Това не е повод за запознанство...
-
Един професор-академик изнасял беседа в едно селище и след вечерята го разпределили да спи в една къща, че била по-представителна и не много населена. Обаче стопанката се възпротивила: - Не бива, сама жена съм, млада вдовица, какво ще кажат хората... - Ама госпожо, как може да говорите така, аз съм академик, не се безпокойте. На сутринта академикът на двора си мие очите, стопанката му полива вода с канче от котела. Наоколо все домашни животни, направило му впечатление, че има много петли и запитал защо така, да няма грешка. - Ааа, не е грешка. Той само единия е петел, оня герестия, другите са академици - рекла стопанката.
-
Водят на разсъмване група осъдени на смърт, към бесилките. Единият пита съседа си: - Какъв ден сме днес? - Понеделник! - Кофти почваме седмицата... Преразказал: Велимир Петров - худоника
-
Господ решил да види как вървят земните дела, преоблякъл се на странник и обикалял по земята. Веднъж замръкнал до едно село, почукал на крайната къща и помолил за подслон. Стопанката била млада, мъжът й вече няколко години войник, загоряла за ласки. Харесала го, нагостила го и си легнали. На сутринта му направила закуска с прясно издоено млекце, доволна от прекараната нощ. рекла: - Страннико, не те зная кой си, какъв си, обаче, да ти кажа - таковаш като Бог! Преразказал: Велимир Петров - художника
-
Преди Промяната, на руснаците, както и у нас, много рядко им се разрешаваше - при специални случаи, да пътуват на запад. При такъв рядък случай, командировали Льоша в Париж за незнам си какво. За 20 дни. Свършила командировката, Льоша изпълнил поръченията по програмата, останали му броени часове и някоя и друга валута и решил да се "самопочерпи" с френска проститутка, да види какво е, да има какво да разказва на приятелите. Таман бил пред един такъв дом с червен фенер. Влязъл, спазарил се и като свършил работата - както бил свикнал с неговата Танюша, обърнал и гръб и взел да се облича. Жената била доволна, пък и го харесала - Стоп, рекла, Пуфи, ела тука! Дошло кученцето и, едно такова сладичко и намазала инструмента на Льоша с кремче. Пуфито заоблизвало, инструмента пръкнал в бойна готовност и повторили сеанса, като бонус от фирмата. Върнал се Льоша у дома, цун-муцун с Танюша и си легнали, нали отдавна не се били виждали. Свършили сеанса и Танюша, нали така била свикнала, обърнала гръб да заспива. Стоп, рекъл Альоша! Мечо, ела тука! Мазнал с кремче и Мечо рекъл Ам! - и излапал инструмента. Какъв е изводът: - не се поддавайте на западно-буржоазно влияние! Преразказал: Велимир Петров - художника.
-
Гришата искал да се разведе, че вече не можел да търпи жена си. От службата, а и роднините и дума не давали да става - ще го накажат жестоко, уволнения и прочие, ще се откажат от него с държавния вестник. Лоша работа! Приятелят му - зевзек и половина, че и два, се избудалкал с него, че уж бил чел някъде, че ако оножда жева си по 5 пъти на ден, тя няма да издържи и ще умре. А ти, вика ще ядеш афрозодиачена храна, ще пиеш билки и витамини, шоколади и прочие - трябва да издържиш две седмици и - край! Зевзека забравил за будалкането и след две седмици какво да види. Един здравеняк, пущ и половина и жената на Гришата, цъфтяща и напъпила секс мацка, носят под мишница, чак краката му се влачат с носовете назад, един скелет, в който едвам се познавало, че е Гришата. Подпрели го на една тараба, да не се свлече и падне и влезли в заведението да се черпят. Зевзека доближил и пита - абе, какво става с тебе? Шът, тихо, да не те чуят, че на жена ми, горкичката - и остава още само един ден живот! Преразказал: Велимир Петров - художника.
-
Нашенец го командировали в далечен и забутан край. Бил в разцвета на мъжествеността си и още при пристигането си, се информирал дискретно на рецепцията има ли нещо за по-така. Имало, но в момента в града се провеждала медународна конференция по незнам си какво и целия контингент от компаньонки с консумация бил зает . Ама хич ли няма? Е, не чак хич - има един доста стар азиатец... А, не! Минали дни, конференцията се сменила със симпозиум - пак зает контингента. Пак само доста старият азиатец бил свободен. И така - та цял месец. Накрая нашенецът кандисал и за доста стария азиатец и се заинтересувал колко ще му струва един сеанс. 500 лева! А! Защо толкова много взима? Той нищо не взима, но за десетте човека дето ще го държат, щото той не дава... Преразказал: Велимир Петров - художника.
-
Дошли ни гости от друга планета. Нашите ги посрещнали с хляб и сол и с военната музика, както си му е редът. Интересното било, че им се разбирало без преводач. През цялото време дружелюбно се усмихвали, хващали кутретата на лявата ни ръка и ги въртели насам-натам нежно и уважително. Опознали се що се опознали, сравнили всичко - как е у нас и как е у тях. Стигнали и до как се размножават. Много просто, рекли. Хващаме си кутретата на левите ръце и ги въртим нежно насам-натам. След девет месеца се ражда дете.Категория: Извънземни1369 0
-
Докато си пийвали едни нашенци, от дума на дума се захвалили - на кого жена му е по-грозна. Моята - така и така;а пък моята - още по-така и така... Петко рекъл: - Такова чудо като моята, не сте виждали - грозилище над грозилищата. Толкова е грозна, не мога да я гледам, за да я таковам и нахлузвам чувал на главата. Елате, да се уверите на място. Речено - сторено! Петко се провикнал отдолу: - Сляз, ма Пено! - Да нахлузвам ли чуваля или шъ мъ показваш? Преразказал: Велимир петров - художника
-
Посетил ни извънземен кораб-майка и влязъл в орбита около земята. С малък разузнавателен кораб-катер слезли разузнавачи, разгледали всичко в радиус десетина метра, върнали се и докладвали: - На Земята е тъмно; хората са мълчаливи и високи към два метра на 60 на 60 см., ламаринени, главите им стъклени и светят; онази им работа е дълга и завряна в ухото. ....................... Разузнавачите попаднали нощем на бензиностанция. Преразказал: Велимир Петров - художника.
-
Едно лейтенантче се оженило за ученичка и понеже нямала още години, решили да изчакат с любовните игри, докато свърши училище. На момичето й направило впечатление, че съпругът носи само половин заплата в къщи. - Що така, бе мъжо? - Ами много пари давам да ми точат сабята. - Дай в къщи да я наточим, пущината, да икономисаме пари. Речено - сторено. Наточили я в къщи и то много пъти. - Това ли било,то? - рекла ученичката. - Аз на половин полк точа сабите, че твоята ли няма да наточа...
-
В старата ни войска, офицерите имали ординарец - войник за слуга. Лъскало ботушите и коня - грижило се за битието. За награда - отпуска или бой, според както. Предстоял важен парад и офицерът провел инструктаж: - Миналия път как беше сплел опашката на жребеца ми на косичка, как му беше разчесал задницата на шахматна дъска, как ми беше лъснал ботушите - никой не ми обърна внимание. Сега, мисли му, ако пак стане така, голям бой те чака! Умислил се ординарецът, лоша работа! Съседът- добър старец, видял и патил, му дал акъл. - Колкото и да се стараеш с опашката, чизмите и шахматната задница, нищо особено няма да постигнеш. Ще вземеш една дълга сламка и минути преди парада, ще я натикаш в дупето на жребеца. Тя ще гъделичка простата му, ще предизвика бурна ерекция и всички ще гледат към твоя офицер и ще му ръкопляскат; той ще мисли, че е за него. Речено сторено - огромен успех - конят се кипри на лакът, изправя на задни крака, цвили, офицерът предоволен: - Кажи как вчеса опашката, накъдри задницата, лъсна ботушите... заслужаваш голяма отпуска, да видиш изгората на село... - Не мога да кажа, ще ме биете с камшика... - Няма, само кажи! Така и така, така и така - казало си всичко войничето, не можело да лъже и се свило в очакване на боя. - Няма бой! Внимавай да не научи жена ми, че целия сламеник ще натъпче отзаде ми!