Зевзеци назад
Добавено от:
monika993012@
Добавени вицове:
3Рейтинг:
3.11-
- Вчера бях на изложбата и трябва да ти кажа, че единствената картина, която можеше да се види е твоята! - Благодаря ти! А картините на колегите? Само, че кажи честно. - За съжаление пред тях имаше толкова народ, че не можах да ги видя.
-
- Скъпа, какво ще правиш довечера? - На кого?Категория: Семейството675 0
-
Брат Жан и сестра Мери на пазар Край далечното планинско село Горно Нанадолнище, имало два манастира...единият мъжки, а другият женски. По принцип монасите и монахините не си говорели и рядко се засичали един друг, но обаче се случило така, че в една ранна мъглива утрин накрая на селото се срещнали - монах и монахиня. Било петък и те били изпратени до града на пазар и просто нямало как да не се видят. Все пак от селото се излизало само от един път. Монахът брат Жан(Иванчо) и сестра Мери(Марийка) се видели, спогледали се,кимнали си и без да промълвят дума поели към града. Сестра Мери вървяла пеша, а брат Жан яздел магаре. Брат Жан може да е монах, но все пак бил мъж, който малко от малко бил кавалер. След половин час бавен ход по планинските пътеки той спрял магарето и нарушил почти всички забрани само с едно изречение... - Сестро знам че не бива да ти говоря, но ми е жал да те гледам как се мъчиш така пешачката из тия камънаци. Защо не земеш така с божията помощ да се метнеш при мене на магарето и без това няма кой да ни види. Сестра Мери нямала желание да си троши краката по чукарите и се съгласила. След което с помощта на брат Жан се метнали на добичето и тръгнали надолу. Магарето било старо и уморено и на следващия баир се срутило, преритало 2-3 пъти и умряло. Изведнъж брат Жан и сестра Мери се видели в приключение...сами, природа, далеч от всякакво село и град и те точно сред някаква горичка в която слънце не прониква. В главата на брат Жан се родили мисли и идеи, коя от коя по-греховна. Изведнъж изрекъл изненадващо дори за себе си... - Сестро да ти кажа така кат гледам тук ще останем за съжаление и тук ще умрем да знаеш. - Ми добре - казала сестра Мери. - Ми то щом тъй ще умрем да го караме направо се едно вече сме умрели и сме в рая. - Как така в рая ? - Ми така събличаме се голи. - Ми добре. Съблекли се те чисто голи и брат Жан нямало как да скрие, че сестра Мери много го вълнува. Тя пък нямало как да не забележи "онова" нещо, което се опитвала да не забележи и попитала... - Какво е "туй нещо" между краката ти и сочи нагоре ? - Това Сестро е дар от Бога ! - И какво прави този дар ? - Ами създава живот. Ако да речем сега го пъхна в теб ще създам нов живот. - Тъй лииииииииии ? Изведнъж се зарадвала сестра Мери. - ЖИВОТ а ?????? - Ми, че хайде какво чакаш тогава... иди го пъхни в магарето и да си ходим по-скоро тогава оттук.