Евреи назад
-
Водил Мойсей евреите през пустинята 10 години. Заведе ги някъде и ги пита: - Харесва ли ви тука? Евреите отвръщат: - Не, тук смърди. Води ги още 10 години. Стигат някъде и ги пита: - Харесва ли ви тука? Евреите отвръщат: - Не, тук смърди. Тръгват отново. След 20 години той ги отвежда някъде и пита: - Харесва ли ви тука? Те отговарят: - Харесва ни. Сега арабите имат нефт, а на евреите не им смърди. -
Татко еврей предава житейски уроци на синче еврейче: - И синко, като ти дойдат гости, бъди гостоприемен. Наливай им чай чак до ръба на чашата... да няма как да сложат бучка захар.
-
Изпратили Моше зад фронтовата линия да разпръсне позиви сред арабите. Мисията била до 3 дни да се върне. Чакали чакали от МОСАД да се върне Моше, ама ни вест, ни кост. Върнал се след седмица, когато вече решили, че е в плен, изпосталял, брадясал и с тъмни кръгове под очите. Питат го: - Какво стана, Моше, пръсна ли позивите? А той: - Не можах да ги пръсна, но много, много трудно ги продадох...
-
Разхождат се баща и син евреи. Детето пита баща си: - Тате, ще ми купиш ли чипс? - Няма сине, чипсът е много солен и ще ти се допие и сок!
-
Върви си един евреин по улицата и намира пачка пари. Навежда се, взима ги, брои и си мисли: - Малко са!
-
Евреин продавал семки пред входа на банка. След време посъбрал малко пари. Негови приятели му поискали пари назаем. Евреинът отговорил така: – Имам договор с банката отсреща - аз да продавам семки и да не давам пари назаем, а те да отпускат заеми, но да не продават семки.
-
Авраам пита Моше: - Моше, как мислиш, обявите във вестниците, дали са ефективни? - Разбира се, че са ефективни. Ето например, в понеделник дадохме обява, че търсим охранител, а във вторник вече ни обраха!
-
- Никога не бих се оженил за някоя жена, само заради парите и. А ти, Мойше? - Разбира се, Йефим. Но от друга страна, не е добре, тя да остане стара мома, само заради факта, че има пари.
-
В Русия има поверие, че ако изтървеш вилица по време на хранене, ще ти дойдат гости. Одеса. Семейство на Изя Рабинович вечеря. Внезапно Изя по невнимание бута вилицата от масата, всички замръзват от ужас, но той по някакво чудо успява в последния миг да улови прибора на сантиметър от пода. Докато фамилията въздъхва групово от облекчение, телефонът звъни. Малкият Абрамчик вдига слушалката и казва ухилен: -Тате, пък леля Сара току-що е заседнала в асансьора!
-
Срещат се двама евреи, стари приятели: - Как си Авраам, какво ново при тебе? - Добре съм, Моше, построих къща! - Аууу! С колко стаи? - втриса се Авраам. - С една. - Е, то от по-малко няма смисъл...
-
- Авраме, не разбирам, защо всички викат "Павароти е голям талант! Ах, какъв глас!" А той пее фалшиво и фъфли. - Да не си му ходил на концерта? - Не бе, Мошето вчера ходи, и като се върна ми го изпя.
-
Вървят през пустинята евреин и арменец. Евреин носи на рамо торба с жълтици, а арменеца торба сливи. Евреинът ожаднява и казва на арменеца: - Да направим пазар. Арменецът се съгласил и сложили торбите пред себе си. Евреина пита: - Колко искаш за сливите? Арменеца отговаря: - Торба злато. Евреина: - Скъпичко ги даваш. Арменеца: - Ееее... поразходи се, огледай...
-
Двама евреи се карат. - Черното и бялото са цветове! - настоява първият. Напротив не са! - казва другият. Спорили, спорили... та решили да питат един човек. Пита ли го: - Черното и бялото цветове ли са? - Цветове са! - отговорил той. И единия евреин казал на другият: - Е сега, видя ли че съм ти продал цветен телевизор...
-
В руски затвор, през 70-те години, решили да пробват някой от мошениците дали са се поправили. Викнали първо един руснак и го питали: - За колко време можеш да си купиш Волга? - Ми за седмица! - Охооо, ясно! Не се е поправил. - сметнала комисията. Викнали един грузинец: - За колко време можеш да си купиш Волга? - Ми за година! - Да поседи още малко, има напредък. Викнали един евреин: - За колко време можеш да си купиш Волга? Тоя доста мислил и отговорил: - Не мога да конкретизирам напълно, но за 10-15 години. - Браво! Най-после един поправил се. За по-сигурно решили да продължат диалога: - Дълъг период? - Ми, тя Волга не е малка река. Това пристанища, градове, кораби...
-
- Соломон, от къде имаш този хубав часовник? - Аааа, татко ми го продаде преди да умре . . .
-
"Благодаря" не можеш да си сложиш в джоба - еврейска мъдрост.
-
Еврейска мъдрост: - Не се нервирай, за това не плащат.
-
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде на негрите в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато синът Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор! - Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно! - Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме. - Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова? - Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
