Иванчо назад
-
Тате, днес в класа си мерихме пишките, моята се оказа най-голяма! - Иване, но ти се учителя все пак! -
- Ей, комшийке, ще ми дадеш ли? - Не те е срам, как можеш да говориш така! - Е, не се обиждай де, такава си хубава и засукана! - Ааа, ти за това ли бе, аз Иване помислих, че пaри назаем ще искаш!
-
Иванчо пита майка си: - Мамо, защо Нова година не е веднага след Бъдни вечер и Коледа? - За да не умират хората от преяждане и препиване.
-
Иванчо и Марийка си говорят. - Иванчо, заминавам за чужбина. - Браво, радвам се за теб! - Да, ама с консумация. - Супер, всичко дето ти се полага да си го ядеш!
-
Учителка се оплаква на директора: - Иванчо, от 7Б клас пуши цигари, употребява алкохол и опипва момичетата! - Доведи го при мен. - казал директорът. Дошъл Иванчо в кабинета и директорът го попитал: - Е, как е животът? - Едно и също. - Пушиш ли? - Да. - Искаш ли цигара? - Може... Директорът извадил кутия Dunhill и я подал на Иванчо. - Уау! Ето това са цигари! - Пиеш ли? - продължил директорът. - Понякога... - И какво пиеш? - Водка. Директорът извадил една бутилка водка Русский Стандарт и налял по една чаша. - Жестоко! Любимата ми водка! - зарадвал се Иванчо. - Казват, че и с момичета се задяваш? - Ами... Понякога... Директорът звъннал по телефона и след малко в кабинета влезнала много красива жена. - Запознайте се. Това е Иванчо - наш ученик. Отидете в кабинета на секретарката и се забавлявайте. След известно време, Иванчо се върнал изтощен и сияещ от щастие: - Ето, на това се казва жена! Директорът: - Така че, Иванчо, за да постигнеш всичко това, трябва да учиш, да учиш и пак да учиш!
-
Учител пита ученик: - Кога е твоят рожден ден? - На 6 ноември. - А коя година? - Как коя - всяка година!
-
На 15 септември учителката пита децата: –Деца, имате ли въпроси? Иванчо: –Да! Кога е ваканцията?
-
- Иване,ти да не си решил да умираш?! - Защо? - За първи път си целият с чисти дрехи!
-
Второкласникът Иванчо, пътувайки в колата с родителите си, попитал: - Колко е часът? Майката казала: - Погледни си мобилния телефон. В отговор на факта, че Иванчо забравил телефона си вкъщи, двата гласа на родителите упорито обяснявали, че при излизане от вкъщи, човек трябва да си вземе телефона, ключовете и парите. - Е нали съм с вас! - опитал да се оправдае синът. - И какво от това? - попитали родителите. - И ако спрем в магазина, и там се загубиш, няма да можеш да се обадиш, няма да имаш пари за автобусен билет до вкъщи, а там като стигнеш няма да имаш ключове да си влезеш. А ако, не дай боже, стане земетресение или наводнение? След продължителните родителски заръки, бащата попитал: - Е, сине, направили си необходимите изводи от нашия разговор? Иванчо тъжно казал: - Да! Не трябваше да питам за часа...
-
На малкия Иванчо му дошъл съседът Петърчо на гости. Започнали да си играят двете деца. По едно време Петърчо извадил под леглото един кантар и тръгнал да се качва на него. Като го видял, Иванчо казал: - Не! Не се качвай на това! - Защо? - Не мога да ти кажа защо, но всеки път, когато майка ми се качи, тя поглежда надолу и се разплаква.
-
Иванчо подхвърля на Дида с червената блузка от другият клас: - Ааааах, като видя червено, се възбуждам като бик и чак очите ми се наливат с кръв! - Утре ще съм със зелена пола - приготви се да пасеш!
-
Баща и син седят на пейката пред блока и пред тях минават две блондинки в шевролет Корвет . - Тате, тате, виж Корвет-а! - Курвета, ама я виж каква кола карат!!!
-
Малкият Иванчо пристигнал в детската градина с малко плюшено зайче. Учителят казал: - О, какво хубаво зайче! Иванчо: - Това е катерица! Ка-Те-Ри-Ца! Учителят: - Сигурен ли си? Иванчо: - Да! Всеки път, когато татко спомене на мама нещо за зайчето, тя му казва: - Лягай си, простак такъв! Казва се катерица!
-
- Вчера намерих четири мъртви мухи. - казва Иван в клас. - Две бяха мъжки и две баха женски. Преподавателят поглежда скептично ученика: - И как успя да определиш техния пол? - Много лесно! Две бяха в чашата с бира, а другите две - на огледалото!
-
- Мамо, ти имаше ли мечта като дете? - Да, Иванчо. - А къде е тя? - Ходи след мене и задава досадни въпроси!
-
2018 година. Семейството на Иванчо купило робот-възпитател с вграден детектор на лъжата. Прибира се Иванчо от училище. - Къде беше? - пита бащата. - Останах в училище да си напиша домашните. Роботът му удря един зад врата. - Аха! - доволен казва бащата. - А сега кажи истината! - Ми...ходихме у Петьо да гледаме порно... - Виждаш ли, - казва бащата и му удря още един зад врата. - На родителите винаги трябва да се казва истината! Аз, например, никога не съм лъгал моите родители! Роботът отива при баща и му удря два такива юмрука в корема, че бащата едва се крепи на краката си. Майката се показва, заливайки се от смях, и отбелязва: - Бъди по-мил с него, в края на краищата това е твоят син! Роботът мълчаливо и нанася един в челюстта.
-
Родителите на младия Иванчо излезли на вечеря и той решил да се възползва като покани Марийка на гости. Дошла тя, сипали по една Кока-Кола Лайт и започнали да четат литературно Достоевски. Докато в транс мачкал гърдите ѝ, той по естествен път стигнал до извода, че трябва да отпразнува усамотението с мощен секс и без да се триуми я почнал - то не било в "детската", в спалнята, в кухнята, в банята, накрая стигнали до коридора. Иванчо, невиждал друг път такава свобода, се раздавал като Manowar в Каварна и по време на няколкочасовия пърформанс я въртял все едно е шиш в Мимас. Яко се били улисали, кулминацията вече наближавала, Мимето от удоволствие виела на около 110 децибела, когато внезапно входната врата се отворила и на прага застанали изумените родители. Във възцарилата се тишина майката погледнала Иванчо и със свити устни проронила: - Иване, маме, защо бе, ЗАЩО СИ БОС НА ЦИМЕНТА?!?!??
-
- Тате, тате, къде се намира Сирия? - Кое, бе Иванчо - държавата или населението ?
