Началници назад
-
Срещат се двама директори: - Вие плащате ли заплати на хората си? - Не. - И аз не плащам. - Но те все още идват на работа, нали? - Да. - И моите идват. - Ами да направим тогава входа платен? -
Шеф се кара на секретарката си: - Не знам какво да кажа!? Твоя мозък е между краката ти!!! На другия ден получава есемес: - Шефе, не мога да дойда, имам мозъчен кръвоизлив.
-
Секретарка към директора: – Господин директор, дойде един факс за вас. – Нека влезе!
-
- Господин началник, може ли да си взема отпуска? - За какво ти е бе, Петров? И без това бюрото ти е точно до прозореца?
-
Шефът: - Драги служители, Като толкова ви тежи да ви почва седмицата от понеделник, амчи почвайте я от петък, бе!
-
Началник ходел замислен по улицата, когато един бездомник му казал: - Дайте 100 лева! - За какво са ти? - За да си купя водка, да я изпия и да си легна под оградата. Началникът мълчаливо извадил телефона: - Здравейте, отдел човешки ресурси? Уволнете счетоводителя, намерих честен човек!
-
Началник се кара на пилот на пътнически самолет: - И друг път по-внимателно обмисляй какво говориш по микрофона на пътниците!!! Онзи ден си им казал “И така, преди да подходим за кацане, искам да се сбогувам с всички…"
-
Шефът: "Прати ми някой от твоите яки вицове." Аз: "В момента работя, по-късно ще пратя." Шефът: "Този беше много добър, прати още някой."
-
В западните корпорации, където хората мислят с главите си, централата се нарича Headquarters. В България се нарича седалище.
-
Секретарка влиза в кабинета на началника си: - Господин директоре, струва ми се, че ви търсят по телефона. - Какво означава - струва ми се? Търсят ли ме или не? - Ами, като вдигнах слушалката, мъжки глас попита: "Ти ли си бе, кретен?"
-
- Как се наричат хората с висше образование? - Висшисти. - А тези със средно образование? - Среднисти. - А хората с начално? - Началници (Виц от форума на Дир.бг)
-
Търсим две секретарки. Едната с два езика, другата може и без език. Обява във вестник
-
Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка. - Естествено - казал управителят. - Колко искате да вложите? - Три милиона долара - отвърнала възрастната госпожа. Управителят ахнал. - Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметка та си? - В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате. Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса. Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката. - Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът. - От хазарт - отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал. - От какъв хазарт? - А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд ташаците ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара? Президентът почти онемял. - Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог. - Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми. Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си. - Да не бързаме - казал той. - Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна. - Абсолютно - заявила дребничката възрастна госпожа. - И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет. Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали ташаците му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си. - Адвокатът ми е тук като свидетел - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента. Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че ташаците му не са квадратни. - Предполагам, че печелите облога - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената. - Какво му става? - попитал президентът на банката. - Оставете го този нещастник - отвърнала дребничката възрастна госпожа. - Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за ташаците!
-
Богат индустриалец решава да прелети над Сахара с балон. Излита от брега на Средиземно Море на юг и лети седмица, две, три ... без да види жива душа долу на земята и започнал да се съмнява, че се е заблудил и лети в грешна посока. Изведнъж вижда на земята абсолютно сам човек, който се суети, мери нещо по земята с рулетка и голям пергел и чертае със старание нещо върху пясъка ..... - Ей, каво правиш тук ? - провикнал се той от балона. - Подготвям един проект ... - отговорил отдолу човека. - А, можеш ли да ми кажеш къде точно се намираме и в коя посока се намира най-близкият град ... ? - попитал този от балона. Човекът на земята помислил малко и отвърнал: - Намираме се на 18 градуса 33 минути и 51.75 секунди Северна Ширина и 15 градуса 57 минути 23.31 секунди Източна дължина, а посоката до най- близкия град на юг оттук е с азимут 185 градуса спрямо севера .... - Ти трябша да си инженер .... - провикнал се индустриалецът. - Как позна ? - попитал човека от земята. Богаташът му отговорил отгоре: - Ами намирам те на средата на пустинята да "лазиш" по земята, да измерваш, чертаеш .... даваш ми абсолютно прецизни координатити и азимут ..... но на мен това не ми помогна да разбера къде точно се намирам, кой е най-близкия град оттук и в коя посока точно трабва да следвам.... - "А-а-а ", отговорил инженерът от земята, "разбирам - ти трябва да си Мениджър ... " - Да, как позна ? - попитал този от балона. - Ами, виждам , че не обичаш да "пълзиш" по земята като мен, а да гледаш хората и света само отвисоко, намираш ме на средата на пустинята и ми задаваш възможно най-трудните въпроси. Аз ти отговарям с абсолютна прецизност, .... но ти все още не си наясно нито къде си, нито накъде отиваш .... и накрая за всичко съм ти виновен пак аз .....
-
Човек влиза в кабинета на шефа си, качва се на бюрото му и започва да танцува. В този момент влиза негов колега и му казва: - Стига бе Иване. Пошегувахме се, не си спечeлил джакпота...
-
Автопродавач на коли втора ръка хвали стоката си : -А ето това са автомобилите на бившите министри от предишни правителства. -По-добри ли са от другите коли ? -Разбира се! Толкова меко и удобно возят ! -Как ще ни убедите в това ? - С тях министрите изобщо не са усещали дупките по пътя и затова не са ремонтирали 20 години пътищата ни....
-
Криза, съкращения, двама началници трябвало да правят уволнения и единия отишъл при другия за съвет, влязъл в кабинета и домакина поръчал кафе на секретарката. - Добре де, как се справи със съкращенията? - попитал госта. - Ами много лесно, сложих ги всичките в едно сито, разклатих, разклатих и който се задържа, задържа, другите ги уволних. Тогава влязла секретарката с кафето - чернокосо миньонче, с големи гърди, къса пола, оставила кафето и излязла, а госта пак попитал: - Добре де, а това дребничкото как не изпадна от ситото? - Ее, тя се усети навреме, разкрачи се и се задържа.
-
Говорят си двама шефа: - Как е твоята разкошна секретарка? - За съжаление напусна. - Какво е станало? - Веднъж влезе неочаквано в кабинета ми и ме завари като целувах жена си...
