Военни назад
-
Младеж отбиващ военна служба е пуснат в отпуск. Прибира се вкъщи и бащата пита: - Е, как е в армията? - А бе, тия са абсолютни идиоти. - Защо бе? - Утре сутринта ще ти покажа. На сутринта из цялото село се чува яростен звън на камабана. Всички тичат към църквата в паника. От камбанарията слиза отпускарят, застава пред тълпата и крясва: - Такааааааааа!... Ние с баща ми отиваме за риба, останалите свободнооооооооооооо........ -
Моторница на американската брегова охрана патрулира в открито море. Спуска се мъгла. Нищо не се вижда. Изведнъж в мъглата се появава някакъв силует. Командирът на моторницата вдига мегафона и крещи: - Незабавно се идентифицирайте! Тишина. - Казах незабавно да се идентифицирате! В противен случай ще ви направим на пух и прах. Тишина. - Ако до трийсет секунди не се идентифицирате, откривам огън! От мъглата се чува ленив глас: - Откривайте огън щом сте готови. Пред вас е самолетоносача "Саратога".
-
Часови стои на пост. Приближава се дежурният офицер. - Фамилия? - Редник Петров! - Колко човека има в ротата? - Седемдесет! - А в батальона? - Двеста и педесет! - А бе, ти защо издаваш военна тайна? Ами ако съм шпионин? Чува се изстрел. Войникът: - Ийййййй гледай ти, какви гадове се навъдили!
-
При проверка на караула дежурният се приближава към часовия и пита: - Имате ли бойни патрони? - Да сър! - Дайте ми ги... Това ли е всичко? - Да! - Повече нищо ли не остана? - Само един патрон, сър. - Дай ми го и него! - Не мога, сър. Той ми е нужен в случай, че вие не ми върнете другите патрони....
-
Военна комисия. В кабинета седи един майор. Влиза донаборник. Майорът: - Фамилия? Донаборникът: - Иванов. Майорът: - Съблечете се! Донаборникът се съблича. - Обърнете се! Донаборникът се обръща. - Наведете се! Донаборникът се навежда. - Разтворете бузите! Донаборникът разтваря. - Годен! Донаборникът се обръща с недоумение: - Е кво, толкова ли не можехте, да ми го кажете в лицето...
-
Сержант обяснява на новобранците: - Ако камък бъде хвърлен нагоре, то той ще падне на земята. Това се дължи на земното притегляне. Новобранец: - А, ако камъкът падне във водата? Сержантът: - Това нас не ни интересува. С тия неща се занимава флотът.
-
При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последния ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита, защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: - Няма такова нещо, Господин Полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар...
-
След разпадането на СССР в Америка рязко се понижило количеството на враговете. Във връзка с това Пентагонът взел решение да направи съкращения. Най-трудно било, да определят, каква пенсия да дадат на хората. След дълги обсъждания взели решение: всеки да укаже някакво разстояние между части от тялото /във футове/ и според него да се определя пенсията. Влиза първият генерал: - Премерете ме от главата до петите! Мерят го - 6 фута. Дали му 60 хиляди долара пенсия. Влиза вторият генерал /малко по-умен/: - Мерете ме от върха на пръстите на краката до върха на пръстите на ръцете! Мерят го - 8 фута. Дали му пенсия 80 хиляди долара. Влиза третият генерал: - Мерете ме от оная работа до топките! Всички започват да се смеят, но все пак законът си е закон. Идва докторът с рулетката, сваля панталона на генерала, тръгва да мери и изведнъж пита: - А, ама къде са топките?! - Във Виетнам! - невъзмутимо отговаря генералът.
-
Психиатрична клиника, а до нея войскова част. Между двете - висока ограда. Пациент на клиниката отива при главния лекар. - Изобретих нов уред. Казва се бълбукатор! - Я да видя! Пациента взима една кофа, прави в нея много дупки, след това я пуска във вода. Чува се "бъл-б-бълбук-бълбук-б-бълбук" - Ти си абсолютен идиот! - казва главния лекар, взима кофата и я мята през оградата. ... В района на войсковата част минава на проверка генералът. Върви покрай оградата, по едно време спира, гледа озадачено земята... - Какви разсипници! Кой изхвърви този бълбукатор тука, бе? И то съвсем нов....
-
По време на войната в Югославия. Два МиГа патрулират въздушното пространство. Никакви нарушения не се забелязват. От скука пилотите спорят един с друг: - Брат, а на бас, че мога да сваля ей оная врана с една ракета! - Не, не можеш, много е малка. - 100 долара, ако я сваля! - Договорено! Стреля пилотът на първия МИГ с ракета по враната. Чува се взрив и към земята политат огромно количество черни отломки. ...Враната е удивена, удивени са и пилотите на двата МИГ-а. Най-удивен е обаче пилотът на ударения невидим F117.
-
Зима. Студ. Войскова част. - Редник Иванов, какво е времето навън? - Не мога да знам, господин старшина. - Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш.. - Ама той само над нулата показва... - А бе, обърни го наопаки!!!
-
Сержант, проверяващ, знаят ли новобранците основните задължения по охраната на поста,пита: - Какво трябва да направите, ако през нощта видите подозрителен човек, който пълзешком се промъква покрай поста? - Ще вдигна ротния командир и ще му помогна да се добере до леглото...
-
На личния състав на групата за борба с тероризма раздали пейджъри, за да се събират по-бързо при тревога. Провеждат тренировка - подават специален кодиран сигнал на пейджрите. След няколко минути всички се събират. Липсва само един майор. След половин час и той се появява. - Е, какво стана? Проблеми с пейджъра ли? - А, не. Получих сигнала. Облякох си маскировъчните дрехи. Намазах си лицето с маскировъчна боя, сложих на колана гранатите, ножа, двата пистолета, сложих си качулката, взех автомата и излязох на улицата. И тук се сетих, че съм забравил гранатомета вкъщи. Върнах се да го взема. Влизам в антрето, а отсреща огледало, абе няма да повярвате сигурно, обаче се насрах от страх!
-
Уинстън Чърчил присъствал на армейски преглед по време на войната. Обходил той предните редици, огледал ги изпитателно и по едно време се спрял пред един войник: - Как ти е името, синко? - Редник Джон Смит, сър! - изстрелял онзи. - На колко години си, редник Смит? - На 25, сър! - А женен ли си? - Тъй вярно! - Имаш ли деца? - Тъй вярно! - Колко? - Седем, сър! - Охо, не са ли малко множко? - усминал се Чърчил. - Много обичам жена си, сър! - Е, и аз много обичам своятa пура, но отвреме - навреме все пак я вадя от устата! - отвърнал Чърчил и продължил нататък...
-
Преподавател във военно училище: - А сега, курсанти, запишете си - водата кипи при температура от 90 градуса. Курсант: - Господин полковник, а нас в училището ни учеха, че водата кипи при 100 градуса. Преподавателят отваря тетрадка, разглежда нещо дълго и накрая вдига глава: - Съвършенно сте прав, курсант! Аз съм сбъркал, действително водата кипи при 100 градуса. Правият ъгъл кипи при 90 градуса!
-
В танков полк пристига внезапна проверка. По средата на плаца заварват един старшина. Проверяващият генерал се приближава към него и старшината се представя: - Старшина Петков, командир на танков корпус. Генералът остава като треснат: - Командир на корпус, старшина????? Аз съм генерал и съм само командир на дивизия.... Старшината наперено отговаря: - Ами то оръдието е на ремонт, двигателя го пропихме, само корпуса на танка остана...
