Войници назад
-
Старшината обяснява на войниците: - Трябва постоянно да държите врага под око! Да не го изпускате от поглед! Иванов, какво си ме зяпнал? -
Ефрейтор Страхилов, се представя на новия си ротен командир: - Изпращат ме при вас от Рилската дивизия, а както знаете там глупаци не държат.
-
Старшината в армията: - Нека всички, които не се страхуват от жените си, да направят една крачка напред! Всички остават на мястото си, само един дребен, приличащ на мухльо излиза напред. Всички го гледат невярващо. Старшината: - Ти ли, бе, ти ли не се страхуваш от жена си? - Ми да. - И как го правиш, бе? - Ами... слушкам.
-
Войник-дезертьор в руската армия е настигнат от военната полиция и, виждайки монахиня, я моли да се скрив в полите и. Патрулът благополучно отминава, а онзи излиза и казва на монахинята: -Благодаря ВИ, не искам да загина в Чечения! Но имате много силни крака... -Ако бяхте погледнал по-нагоре, щяхте да видите, че имам и други неща: аз също не искам да умирам в Чечения!
-
Полковник на ръба покрива на казармата: - Редник Петров, клекни! Редник Иванов - прав до него! Редник Костов - наведи се и крачка надясно! Айде сега редник Митев на челна стойка до редник Петров. Така, всички крачка напред! Войниците падат от покрива. Адютанта казва на полковника: - Господин полковник! Време е за вечерната проверка! - Ще почака, таман правя нов рекорд на тетриса...
-
- Редник! Къде ти е пушката? - Не съм я взел! - Не си я взел! Каква е ползата от теб? Знаеш ли как се нарича войник без пушка? - Офицер!
-
Старшина разяснява свойствата на автомат на новобранците: - Куршумът излита със скорост 800 метра в секунда... - Това не е ли малко? - пита един от тях. - Може и да е малко, редник, но досега не е известен случай някой враг да може да бяга по-бързо от това.
-
В гарнизонно градче, капитанът слага сина си да спи. - Не ми се спи, татко - капризничи синчето, - искам слончетата да потичат! - Късно е вече, синко, лягай да спиш. - Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам! - Ох, какво да правя с теб! - въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение: - Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!
-
Рота на Жандармерията ликвидира нива с трева с площ 2 декара. След което се обявява за дивизия и излита в Космоса да воюва с Покемоните.
-
Новобранци скачат за пръв път с парашут. Инструкторът командва: - Първи да скача! - Втори да скача! - Трети да скача! - Не си забравяйте парашутите!
-
Взвод войници копае окопи на полето. Старшината пита най-близкия: - Редник Петров! Имаш ли още вода в манерката? - Ами има бе, майна, що да няма... - Какво! Ти как отговаряш на по-старши от тебе! Я пак - редник Петров, имаш ли още вода в манерката? - Съвсем не, господин старшина!
-
Старшина командва взвод войници: - Ходом, марш! Раз, два... раз, два... Покрай него минава петгодишно хлапе и му казва: - Ей, чичо, а пък аз мога да броя до десет!
-
Старшината крещи пред ротата: - Кой се е върнал снощи пиян от отпуска? Мълчание. - Кой се е върнал снощи пиян от отпуска? Ротата пак мълчи. - За последен път питам! Кой се е върнал снощи пиян от отпуска? - Аз... - плахо пристъпва напред един войник. - Добре. Идваш с мен да си допиваме да ни мине махмурлука. Останалите заминават да окопават градинката.
-
- Редник Иванов, можете ли да плувате? - Тъй вярно, господин старшина! - Къде се научихте? - Във водата, господин старшина!
-
Сержантът води при лекаря новобранец. - Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: \"Не е това!\". Като че ли, за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: \"Не е това!\". Докторът е озадачен. - Ела, ела, моето момче - казва той с мек глас. - С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после - и от другата и с радостен вик: \"Това е!\" изчезва.
-
При военния лекар идва новобранец с кашлица. Лекарят по погрешка му дава разслабително. На другия ден двамата се срещат на плаца. - Е, как е, боец? Кашляш ли още? - Не смея...
-
- Редник, погледни в далечината сапьорите. Колко са според теб? - Шест редника и един ефрейтор. - Как видя оттук, че е ефрейтор? - Ами той не работи.
-
Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев: - Какво стана докато ме нямаше, редник? - Нищо, генерале... - Сигурен ли си?! - Ами... само един кон... - Какъв кон? - Дето умря докато теглеше каруцата... - Каква каруца? - Тази с водата... - Каква вода? - Тази с която гасихме пожара... - Къде пожар? - Ами...полка... - Какво? Как? - Ами от фаса на Любо... - Ама Любо не пуши...? - Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето...
