
На разсъмване, на алеята в парка, в една локва, лежи бяла роза и горко плаче, оплаква съдбата си:
- Ах, нещастна аз! Ах, горкана, аз! Вчера бях на гърдите на най-хубавата девойка на бала, а сега... ах, злочеста, аз!
До нея едно лайно я утешава:
- Ако говорим за вчера, мадмоазел, аз бях крем пудинг!...
Коментари
Коментирай