
Федя не харесвал вече Танюша - била мърлява, чорапите й усукани, престилката и винаги като пачавра, чорлава, гурелива... абе, решил да се разведе. Началникът му дума не давал и да стане, не ги харесват тия работи в завода, ще го уволнят, пък заплатата му добра, де ще намери такава. Ни така, ни така... приятелят му, зевзек, му дал акъл:
- Ще я таковаш, Танюшата, по три пъти на ден, тя няма да издържи и или ще избяга сама или ще умре.
- Ами аз как ще издържа - вързал се Федя.
- Ще ядеш шоколад, ще пиеш витамини...
Речено сторено. Минал месец, два... Федя вече едвам издържал. Върнал се една вечер от работа, отворил вратата и... стоп! Помислил, че е сбъркал апартамента. Вътре всичко свети от чистота, пердетата изпрани, колосани; нова покривка шарена, на масата ваза с разкошен букет, бутилка водка, мезета - като в приказките. А Танюша - едвам я познал: накъдрена, червосана, с дълги мигли - мига, мига. С нова рокля, високи токчета, ухае на съблазън.
- Танюш, какво се е случило с тебе?
- Ами... ти мене... по човешки и аз също... тебе по човешки...
Коментари
Коментирай