Още по тъмно, Нашу Герги и булка Гена тръгнали за пазара в града, че да заемат по-хубави места. Каручката пълна със зарзават, меко возела по черния път, осветен от пълнолунието, било приятно прохладно. Булка Гена нещо се размечтала и рекла с томление в гласа:
- Нашу Герге, що не спреш за малко встрани?
- Булка Гено, я да слизаш от краставиците и да сядаш върху марулите, че ще окъснеем...
Преразказал: Велимир Петров - художника
Коментари
Коментирай