
Един професор-академик изнасял беседа в едно селище и след вечерята го разпределили да спи в една къща, че била по-представителна и не много населена. Обаче стопанката се възпротивила:
- Не бива, сама жена съм, млада вдовица, какво ще кажат хората...
- Ама госпожо, как може да говорите така, аз съм академик, не се безпокойте.
На сутринта академикът на двора си мие очите, стопанката му полива вода с канче от котела. Наоколо все домашни животни, направило му впечатление, че има много петли и запитал защо така, да няма грешка.
- Ааа, не е грешка. Той само единия е петел, оня герестия, другите са академици - рекла стопанката.
Коментари
Коментирай