
Просек от Бухара откраднал от пазара голям пъпеш, хукнал и бягал до сетен дъх, чак до извън границите на града. Поседнал, отдъхнал и разрязал пъпеша. Той пък сладък, сладък - събрал всичката сладост на Изтока. Похапнал си просекът доволно - пъпешът голям, преситил се и си говорел на себе си:
- Ще минат хората, ще видят корите недообрани, ще видят семките и ще си кажат - Оттука е минал богат човек, я - корите недообрани, семките цели.
И тръгнал за където си бил намислил. Вървял, вървял, пъпешът се смелил в стомаха му - те, пъпешите бързо се смилат щото само една вода у тях. поогладнял и взел, че се върнал, доизгризал корите до кожицата и
си рекъл:
- Ще минат хората, ще видят обраните кори, семките и ще си рекат, че оттук е минал богат човек, имал е слуга, който доизгризал корите до кожицата, оставил семките... - и си продължил по пътя, закъдето си бил намислил.
Не щеш ли, историята се повторила, върнал се просекът, изял корите целите и изял и семките, като си говорел на себе си:
- Ще минат хората и ще си рекат, че от тука е минал богат човек, изял е пъпеша, имал е слуга, който обрал корите до кожица, имал е магаре, доизяло корите съвсем, а имал и луксозна птица, която изкълвала семките...
Коментари
Коментирай