Какво му стана на Пешо, нещо стомаха или червата - сдоби се със симптом, не, ами с голям проблем. Започна да произвежда неимоверни количества газове и колкото и да се стискаше - най-много до час, пред угрозата да се пръсне, ги изпускаше толкова гръмогласно, че природата стресната замлъкваше в очакване на жестоки катаклизми, размествания на земни плочи и пластове, цунамита и прочие засилена вулканична дейност. Пешо се отдръпна от обществото или по-точно обратното, скри се в гори тилилейски и съвсем подивя. А е добър човек. Приятелите взеха да търсят изход от положението. На първо време - да се приобщи отново към колектива.
- Пешо, нали можеш да траеш до един час? Дават един филм, на който по средата минава дълга влакова композиция по железен мост и от тракането на ламарини и железа, се вдига страхотен шум, таман за тебе работа - да удариш няколко залпа,
няма да се разбере.
Речено сторено! Към средата на филма, таман на Пешо му се беше привършило търпилото, лимита, де... и ето го влака. То не беше гръмотевично тракане, не беше чудо. Пешовите изпълнения, сравнени с моста и вагоните беше бледа, незабележима сеизмична дейност. В киносалона настана тишина и ясно се чу реплика от задните редове:
- Ловя бас, че последните вагони пренасяха нанякъде тоалетните на Пети Дунавски пехотен полк!
![](javascript:window.open('https://www.facebook.com/sharer/sharer.php?u=https%3A%2F%2Ffun.dir.bg%2Ffun%2F19767%2Frazni&picture=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fimages%2Ffun%2Fcommon%2Ffun-top-14.jpg%3F_%3D1664377173"e=Какво му стана на Пешо, нещо стомаха или червата - сдоби се със симптом, не, ами с голям проблем. Започна да произвежда неимоверни количества газове и колкото и да се стискаше - най-много до час, пред угрозата да се пръсне, ги изпускаше толкова гръмо...','_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}
Коментари
Коментирай