На Султана му починал Главния везир. Трябвало спешно да избере измежду везирите, този, който би бил най-достоен. Знаел на всичките достойнствата и кусурите им, дето се вика - и зъбките им знаел. Трудна задача.
На конгреса на старейшините-мъдреци, където Султанът бил почетен гост, се заприказвал с най-стария от тях, толкова стар, че чак брадата и веждите му били окапали. Споделил проблема си и получил мъдър съвет. Послушал го. Поканил везирите си на угощение. Курдисали на килима два метра в диаметър калайдисана тава с ароматен пилаф, лигите да ти потекат.
С агнешки и овчи късенца, източни подправки като канела, пет чешита пипери от Индия, шам фастък и хел - дето помага за оная работа, босилек, гьозум и копър, и разни незнайни ароматища и чудо, всичко полято с шафран, зехтин и топено краве масло... НО! За прибори имало само едни огромни двуметрови черпаци...
Ами сега! Загребват, като понечат да си намерят устата, а го изсипват зад гърба си... Лоша работа.
НО! Невзрачен и гърбав везир загребал пълен черпак благини и ги поднесъл на срещу него седналия по турски везир:
- Буюр, Ага! (Нещо като - заповядай, господине!) - и му намигнал.
Оня загрял веднага и той загребал...
- Буюр, Ага!...
Като видели решението и другите започнали и скоро дъното на калайдисаната тава лъснало.
Султанът се обзавел с Главен везир, макар и невзрачен и гърбав, но с ум като бръснач.
Оттогава датира и този главен принцип в дипломацията и ежедневните отношения:
- ТИ НА МЕНЕ - АЗ НА ТЕБЕ!
Коментари
Коментирай