Интернет назад
-
Седя си днес у дома и си чета една книга. Жена ми си дойде от работа и с изненада ме попита: "Какво, интернет ли няма?" -
Гледам ви профилните снимки… Фотографите - фотоапарати. Художниците - четки и платна. Рибарите - въдици и риби. Писателите - перо… Майка ми е акушер-гинеколог и слава Богу, че няма Facebook…
-
Разлях върху клавиатурата ракия... и сега, каквото и да натисна изписва три главни букви: ОЩЕ!
-
Среднощен чат. Той: А ти как си облечена в момента? Тя: С розови гащички. Той: По- точно? Опиши ми! Тя: 90% памук, 10% синтетика...
-
Момче и момиче си чатят. След няколко часа писане момчето: - Ти сигурно си много красива? - Защо мислиш така? - Ами като гледам колко си тъпа трябва да го компенсираш с нещо.
-
Отива майка да вземе детето си от детската градина и какво да види - всички деца, джиткат на телефоните си, а учителката спи на пейката. Майката буди учителката: - Как не ви е срам, бе?! Спите си тук, а кой ще наглежда децата? Не съзнавате ли, че могат да тръгнат накъдето си поискат? Учителката сънено: - Спокойно. Няма къде да ходят. Wi-Fi има само в рамките на пясъчника.
-
Моля, въведете вашата парола! - "рози" - недостатъчен брой на символи в паролата - "розови рози" - паролата трябва да съдържа поне една цифра - "1 розова роза" - паролата не трябва да съдържа празни полета - "1розовароза" - паролата трябва да съдържа поне 10 различни символа - "1шибанарозовароза" - паролата трябва да съдържа поне една главна буква - "1ШИБАНАРОЗОВАРОЗА" - паролата трябва да съдържа поне една малка буква - "ШибанаРозоваРоза" - паролата трябва да съдържа поне една цифра - "1розоваРозаДаТияНавравГъза" - тази парола вече е заета
-
- Абе, когато комшията имаше рожден ден и вдигна блока на юруш до 6 часа сутринта -простих му. Когато се караха по цели нощи с жена му - пак му простих. Когато дъщеря му роди едни вресливи близнаци - простих му. Но когато не си плати нета не издържах...
-
Служител в голяма софтуерна компания, на име Грег, най-накрая решил да си даде малко почивка, резервирал си яхта до Карибите и се приготвил да се радва на живота, докато... яхтата потънала, а той се озовал изхвърлен на брега на остров без хора, без доставки... нищо... нищо освен банани и кокосови орехи. След около 4 месеца, както си лежал на брега пред него изникнала най-невероятната жена, която бил виждал. Невярвайки на очите си, той попитал: - От къде идваш? Как се озова тук? - Идвам от другата част на острова- отвърнала тя. - Яхтата ми потъна и аз се озовах на тази земя. - Удивително! Но до там е непроходимо. Само да имахме една лодка с гребла... - О, това ли? - казала жената. - Аз направих лодка от материали, които намерих на острова. Греблата са от евкалиптови клони, изплетох дъното от палмови клони, а кърмата и бордовете също са от евкалипт. - O, нe... това е невъзможно - заекнал Грег. - Ти нямаш инструменти. Как го направи? - О, това не беше проблем. На Южната част на острова има един пласт алувиална скала. Открих, че като я нагрея до определена температура в моята пещ тя се топи до ковко и пластично желязо. Използвах го за да си направя необходимите инструменти. Грег я гледал смразен. - Хайде да идем у нас. Грег я последвал изумен, и за малко не паднал, когато видял кей, с каменна пътечка, която водела към едно красиво бунгало, боядисано в синьо и бяло. Когато влезли вътре тя небрежно казала: - Не е нещо особено, но аз го наричам дом. Заповядай седни, искаш ли нещо за пиене? - Не, не, благодаря, вече не мога да понасям кокосовото мляко... - Става въпрос не за кокосово мляко, а за Пина Колада? Опитвайки се да прикрие нарастващото си учудване, Грег приел и те седнали на канапето да поговорят. След като споделили своите истории, жената казала: - Мисля да си облека нещо по-удобно. Ако искаш иди да вземеш душ и да се обръснеш, нагоре по стълбите има самобръсначка. Без да попита каквото и да било, Грег влязъл в банята. Там в кабината намерил самобръсначка с дръжка от кост. Две наточени миди били хванати за въртящ механизъм. - Майчице, тази жена е възхитителна - унесъл се в мисли той. - Какво ли следва? Когато слязъл при нея, тя седяла облечена само с лозови листа, разположени стратегически и ухаещи на гардении. Поканила го да седне при нея на канапето. - Кажи ми - казала тя и се приплъзнала към него - бяхме тук за доста дълго време. Ти си бил самотен. Мисля си, че сега има нещо, което много би искал да направиш... нали се сещаш... - тя го погледнала право в очите. Грег не могъл да повярва на ушите си: - Искаш да кажеш... - преглътнал въодушевено... искаш да кажеш, че мога да си проверя mail-a!?!
-
Фейсбук поговорка: Двама се карат, трети чете
-
Човекът, който измисли, как да се шамаросват хората през интернет, ще стане милионер.
-
- Сине, къде пише колко килограма съм? - Бабоoo, слез от лаптопа.....
-
Когато бяхме млади, нямаше Фейсбук. Тогава се налагаше да се сменят два автобуса и един тролей, за да кажеш на някого, че е тъпанар....
-
- Знам много неща! - каза Wikipedia. - При мен можете да намерите всичко! - похвали се Google. - Аз съм най-важното нещо на света! - каза Интернета. - Добре, добре... - тихо отвърна електричество.
-
В чата: - Здрасти, имаш ли цици? - Здрасти.Да, що ? - Колко са големи? - Чашка Д. - Ми яко майна. - Да. - И кво, кефиш ли им се ? - Ми, какво да ти кажа, бива. - Как се казваш? - Атанас.
-
- Алоооо... Някакви проблеми ли има с мрежата, щото тук при мен яко прекъсва? - Ами рестартирахте ли модема? - Да, рестартирах го! - А компютъра рестартирахте ли? - Да, и него рестартирах! - Аха, а рестартирахте ли първо компютъра и после модема? - Рестартирах първо модема, после компютъра, после пак компютъра и докато зареждаше рестартирах модема, рестартирах и телевизора, после си спрях бойлера и пак го включих да грее. Докато грееше включих и изключих 3 пъти сешоара. След това пак рестартирах и модема и компютъра. След това рестартирах и ютията, включих тостера и пералнята, рестартирах асансьора на блока, спрях си парното, сложих си топломери, пуснах си парното, рестартирах модема и компютъра и пак нямам Интернет като хората... - Ами, продължавайте така и до 15 минути сам трябва да се оправи!
-
Взеха ми компютъра и се наложи да се задоволявам с телевизора.
-
Един линуксаджия умрял и се явил при свети Петър. Свети Петър разгърнал книгата, потърсил и казал: - Не, ти не си за тук, ти си за ада. Изведнъж изкочили едни черни дяволи и замъкнали специалиста надолу. Навлезли в ада и минали девети кръг, осми кръг, седми... Линуксаджията изплакал: - Ама къде ме водите, бе? - Спокойно, ще видиш. – отговорили дяволите. Минали шести, пети и все по-навътре. Линуксаджията извикал: - Ама толкова ли съм грешен, бе? Дяволите казали: - Спокойно, ще видиш. Стигнали до центъра на ада. Там самият сатана седял пред един компютър. Като видял това, линуксаджията проплакал: - Леле, сега какво ще ми правите? Сатаната казал: - Нищо няма да ти правим. Сядай и ми оправи джентоото. Линукс специалистът учудено попитал: - Ама нали това е адът? - Какъв ад, бе, това е дипендънси хел! – отговорил сатаната.
