Иванчо назад
-
Иванчо и Марийка пристигат в известен наш курорт. Спират се пред един павилион за вестници и Иванчо пита: -Госпожо, къде можем да обядваме за 10-15 лева? -В 1979 година, господине -
Иванчо и Марийка отишли заедно на плажа и Марийка "случайно" поглежда в гащите на Иванчо и го пита: - Кво е тва бе Иванчо? - Щъркелче. Прибират се и майката на Марийка я пита какво са правили, а тя отговаря: - Играхме си с щъркелчето на Иванчо. То ме наплю, ама аз му строших яйцата!
-
- Иванчо тази нощ едно ангелче ти донесе сестричка! Искаш ли да я видиш? - Не, тате! Искам да видя ангелчето!
-
Учителката влиза у час и със строг глас казва: - Ученици, колко пъти съм ви казвала да не носите домашни любимци в училище? Какъв беше тоя плъх в коридора? Иванчо вдига ръка. - Кажи Иване... - Госпожо, това не е плъх, а на Марийка пинчера! А учителката казва: - Все ми е едно какво е, котката го изяде...
-
Иванчо се прибира по-рано от работа и заварва акордьорът на пиана да целува жена му: - Господине, извиках ви заради разстроеното пиано, а не да целувате жена ми! - Господине, тя също беше разстроена.....
-
В час по български език и литература: - Я кажи Иванчо, каква е разликата между минало свършено и несвършено време! - Минало свършено е това, което направихме с Марийка вчера, а несвършено е това, което щяхме да направим, ако не ни беше спипал баща ѝ.
-
Иванчо отива в музикалното училище, слага калъфа на цигулката си на чина, отваря и го и вади автомат. Смее се и казва: - Опа, татко сега е в банката с цигулката...
-
Иванчо го приели в пионерската организация. Втурва се щастлив вкъщи. - Мамо, а пионерите трябва ли да бъдат честни? - Да, сине. - А винаги ли трябва да казват истината? - Да. - Е, аз тогава си признавам: миналата неделя изядох един буркан с малинов конфитюр, и за да не забележите, се изходих в него. Баща му затваря вестника: - Аз ти казах, че е лайно, а ти: "Захаросало се е, та захаросало се е!"
-
Отиват от класа на Иванчо на екскурзия в зоопарка . Учителката казва на децата да си записват кой какво е видял, а понеже и директора бил на тази екскурзия допълнил: който направи най - добрите наблюдения му пиша шест за срока. И така цял ден децата пишели за животните и какво правели. Ама наш Иванчо ходи и разглежда, ама вижда учителката и директора да правят нередни неща и написал следното: "Слона с удоволствие пипаше и гледаше мечката зад тоалетните а зрители бяха един разговорлив орангутан със слаб успех в училище както и два макака в клетка". След седмица казват оценките: - Марийка 5. За срока. - Петко 4. За срока. - Митко 3. За срока. - Иванчо 6 за годината.
-
Учител задава следната задача на учениците си: - Две групи работници слагат плочки на тротоар, дълъг триста метра. Групите са една срещу друга. Първата група напредва за час с три метра, а втората с пет. Кога ще се срещнат двете групи? - След половин час в най-близката кръчма - отговаря Иванчо.
-
Баща на син: - Е, сине, как мина денят ти в училище? - Ми, к'во да ти кажа... Всичко е добре, само дето се чудя защo си губим времето между междучасията?
-
Децата в училище спорят какво е най-бързото нещо на света. Петърчо казва: - Най-бързото нещо е думата. Кажеш някоя дума и край. Повече не можеш да я върнеш. - Не е вярно – сопнала се Марийка. – Най-бързото нещо е светлината. Щом щракнеш ключа и веднага лампата свети. Тогава се обадил Иванчо: - А пък аз вчера в тоалетната, такава диария ме преряза, че нито дума успях да кажа, нито лампата да включа.
-
Пред родилния дом ... Един куп мъже, всеки от които крещял с пълен глас към жена си: - Марияяяя! Излез да те цункааам! - Таняааа! Покажи ми бебенцетооо! - Дафинкеееее! На кого приличааа? - Катяааа! Момче ли е или момичеее? Изведнъж, сред всички тези щастливи мъже, се появил някакъв здравеняк с ушанка и ватенка, който също отправил поглед към родилния дом и мощно изревал: - Иванеееее! Иване, бееее ... Всички млъкнали и го загледали ужасени... Но човекът продължил да вика: - Иванеее! Покажи се бе, Иванее ... Хората седели като гръмнати, някои взели и да се кръстят, а човекът с ушанката погледнал към покрива на родилния дом и пак изкрещял: - Иванеее! Взел съм ти кафе, ела долу като оправиш керемидите ...
-
- Ученици, днес ще пишете съчинение на тема "Ако бях директор на фирма". Започвайте. Всички пишат старателно, само Иванчо седи, гледа към прозореца и не пише. - Иванчо, а ти защо не пишеш? - Чакам секретарката!
-
- Марийке, развалям годежът ни! - Но защо, Иванчо? - Видях голото ти тяло на една картина. Безобразие! Да позираш гола... - Никога не съм позирала. Повярвай ми! Художникът я е нарисувал по памет...
-
Учителката: - «Пада» и «виси» са глаголи. Иванчо: - Съмнявам се. Учителката: - Те означават действие. Иванчо: - Ама какво действие, ако е паднал и виси?
-
- Госпожо Иванова, моля ви... научете ме на още нещо! - Уморена съм вече, Иванчо - дай по-добре да се измъкнем от леглото и да се върнем към математиката!
-
- Татко, днес в училището се сетих, че си разказвал как са те оставили да повтаряш класа заради математиката... - И какво искаш да кажеш, Иванчо? - А-а, нищо особено. Просто историята се повтаря...
